Великобритания няма да остане под юрисдикцията на Европейския съд след Брекзит, но е склонна на отстъпки за преходния период след 31 март 2019 г. Това се казва в днешния от публикуваните тази седмица документи на правителството, които обясняват позицията на Лондон в преговорите.

Съдът в Люксембург да няма власт на Обединеното кралство бе едно от основните обещания на премиера Тереза Мей за Брекзит. Формулировките в документа обаче са смекчени – те отхвърлят категорично "пряката" юрисдикция на Съда на ЕС, но сочат, че Великобритания е готова да остане под нея по време на преходния период след Брекзит, както и че е склонна да се подчини на друга европейска институция, която да съблюдава спазването на бъдещо споразумение с ЕС.

"Лондон призовава за "преходен период", с който да се избегне "падането в пропастта". Великобритания ще работи заедно с ЕС по условията на преходния период, включително уговорките за съдебния надзор, прилагане на закона и решаване на спорове", пише в документа.

"Позицията на ЕС е, че европейското право ограничава степента, до която ЕС може да бъде обвързан от международно съдебно тяло, различно от Съда на ЕС. В случаите, в които международно споразумение, приключено от ЕС, има условия, които по същност са идентични на европейското право, Съдът на ЕС е заел възгледа, че отделна институция няма да получи юрисдикция да дава определителни интерпретации по тези условия. От това обаче не следва, че Съдът на ЕС трябва да има властта да прилага и интерпретира международни споразумения между ЕС и трети държави", пише британското правителство.

Лондон дава за пример споразуменията за свободна търговия с трети държави, които включват механизми за решаване на спорове чрез арбитраж – като CETA, договора със Сингапур и споразуменията за асоцииране на Украйна и Молдова. Друга възможност са съдилища или "квазисъдебни институции" като тези, отговарящи за прилагането на законодателството на Европейската икономическа зона или на Европейската зона за свободна търговия.

Великобритания смята, че е в интерес и на двете страни да се създаде механизъм за решаване на спорове. Основното ѝ желание е съдилищата на една страна да не получават пряка юрисдикция върху тази дейност.