Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов откри днес в София публичен дебат по отношение предлаганите от Министерство на земеделието и храните законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, съобщават от МЗХ.
За дебата министерството беше поканило както представители на браншовите организации от сектор "Земеделие", така и представители на инвеститорския интерес към алтернативни форми на стопанисване на земеделската земя. За обсъждането покани бяха изпратени и на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, както и до Министерство на околната среда и водите, както и депутати от Комисията по земеделие и гори към Народното събрание.
В своето изявление пред аудиторията министър Найденов подчерта, че приветства огромния инвеститорски интерес към смяна на предназначението на земеделските земи и използването им по енергийни и други проекти, непряко свързани със земеделие. Същевременно той подчерта, че плодородната, хубава българска земя трябва да остане за земеделски нужди. Търсим балансиран подход за решаване на проблемите, подчерта министър Найденов, така че от една страна да не спира инвеститорският интерес към страната ни, но от друга - земеделието, което правителството ни обяви за приоритет, да запази своя основен ресурс - плодородната земя.
Заместник-министър Преслав Борисов, който представи предлаганите от МЗХ промени в закона, също подчерта, че не бива да се забравя един от основните текстове, записани в Конституцията на България, а именно, че земята е особено национално богатство и че смяната на предназначението й се допуска само по изключение и при ясна и категорична аргументация за необходимостта от тази смяна.
Министър Найденов подчерта, че в наследство му е оставен пълен хаос с преписките с искане за смяна на предназначението на земеделските земи, като има над 700 преписки за промяна на предназначението на земеделските земи, предимно за изграждане на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници.
Към настоящия момент съществуващата нормативна уредба не дава достатъчно гаранции за обосноваване на застрояването на земеделските земи с оглед на тяхното опазване в етапа на устройственото планиране. Зачестяват искания за изграждане на една жилищна сграда върху 5-6 и повече декара земеделска земя, за изграждане на вятърни енергийни генератори върху площ от 10 до над 20 декара за един генератор и т .н. От друга страна, промяна на предназначението на земи се изисква и за изграждането на обекти, които са с много малка площ. Досегашната нормативна уредба за промяна на предназначението на земеделските земи не регламентира също така в достатъчна степен и основанията, обуславящи необходимостта не само от спазване, но и от освобождаване от изискванията за провеждането на съответните процедури по Закона за опазване на земеделските земи.
Основните нови положения, които зам.-министър Преслав Борисов представи по време на дискусията, са свързани с оптимизиране на изискванията и реда за провеждане на процедурите, включително завишаване на административно-наказателните санкции при нарушаването им. Поради нарасналия инвестиционен интерес за изграждане на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, се предлага в състава на Комисията за земеделските земи да се включи и по един представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на здравеопазването, на Министерството на правосъдието, на Министерството на финансите, на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и на Министерството на земеделието и храните.
Друг важен момент е, че отпада изискването в състава на комисиите към областните дирекции "Земеделие" да се включват и експерти на Министерството на земеделието и храните, като така се оптимизира процедурата. Същевременно Комисията за земеделските земи към МЗХ утвърждава краткосрочни и дългосрочни програми за възстановяване и подобряване на продуктивните качества на земеделските земи. Тя утвърждава още площадки и трасета за изграждане на всякакъв вид обекти върху земеделски земи с площ над 50 дка за земеделски земи от първа до четвърта категория или поливни площи.
В предлаганите промени е доразвито изискването в териториалния обхват на проекта едновременно с определянето на основната площадка или трасе да се определят и земите за необходимия транспортен достъп до обекта. Предлага се решенията да губят своето правно действие по силата на закона. Това ще важи при условие, че в 1-годишен срок от влизането в сила на решението за определяне на площадка или трасе не е поискана промяна на предназначението, когато държавната такса за промяна на предназначението не бъде платена в 3-месечен срок и когато изграждането на обекта не е започнало в тригодишен срок.
Определят се също необходимите етапи на устройствено проектиране съгласно Закона за устройство на територията, които по своето съдържание и обхват на предварителни проектни разработки дават в съответната степен възможност за преценка от страна на комисията на искане за определянето на площадка или трасе за проектиране върху земеделски земи, в зависимост от различния характер на обектите. Предлага се за определяне на площадка да се изисква проект за подробен устройствен план, съответно за определяне на трасе на линейни обекти на техническата инфраструктура - подробен устройствен план - предварителен проект.
Като мярка с превантивно значение срещу необосновано предприета процедура за промяна на предназначението се предлага при отмяна на решението, както и при отпадане на действието му по право, платените такси да не се възстановяват. Съгласно действащия Закон за местните данъци и такси с данък се облагат само земеделски земи, които са застроени. При промяна на предназначението тези земи придобиват характер на урбанизирани територии и би следвало да бъдат облагани със съответния данък. Поради това се предлага и незастроените земи, за които е издадено съответното решение за промяна на земеделското им предназначение с цел застрояване, да се облагат с данък по реда на ЗМДТ.
Като ефективна превантивна мярка за спазването на закона се увеличава размерът на предвидените глоби и имуществени санкции. Поради отпадането на възможността за извършване на замяна на земите от Държавния поземлен фонд, разрешаването на промяна на предназначението се обвързва с отстъпено право на строеж, а не и с придобиване на право на собственост.
