В интервю за „Катимерини“ ръководителят на мисията на Международния валутен фонд за Гърция Питър Долман коментира, че постигнатото споразумение между Атина и Еврогрупата на 21 юни без съмнение подобрява перспективите пред страната на капиталовите пазари.

Цел за първичен излишък от 3,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2022 година и от 2,2% до 2060 година обаче засяга възможността на правителството да подкрепя икономическия растеж.

„Като член на еврозоната Гърция загуби възможността си да води независима монетарна политика. Фискалните ограничения означават, че са останали много малко инструменти, които да ускорят икономическата активност“, заяви още Долман.

Според него целта за първичен излишък от 2,2% от БВП до 2060 година е сериозно предизвикателство. „Анализите, базирани на исторически данни, показват, че страната няма да може да поддържа положителен първичен излишък от над 1,5% от БВП за дълъг период от време“, твърди обаче експертът.

Долман коментира още, че при предопределените фискални цели, Атина трябва да работи активно за реформи – на трудовия пазар, в съдебната система, банките и администрацията, което ще повиши продуктивността на икономиката. Що се отнася до банковата система, той отчита продължаващ негативен ръст на отпусканите кредити. Причината е в големия брой лоши кредити, които все още натежават върху финансовите отчети на институциите.

МВФ остава наблюдател в Гърция, въпреки че отказва да финансира последната финансова програма за страната, става ясно още от думите на Долман.