Очаквам добър и конструктивен диалог между равнопоставени партньори в Консултативния съвет по зърно. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов при откриването на днешното редовно заседание на съвета. Той делегира функциите на заместник-министър Преслав Борисов да го представлява при утвърждаването на решения в съвета. Красимир Аврамов е новият председател на консултативния съвет, който беше избран с мнозинство.

На заседанието бяха представени информации за количеството и качеството на прибраното зърно от реколта 2009, както и беше направен анализ на вътрешния и международния пазари на зърно.

Зам.-министър Цветан Димитров информира за подготвян в момента пакет документи за държавни помощи, в това число и за съхранение на зърно, който пакет трябва да бъде финализиран до 30 септември и изпратен за нотифициране.

По данни на Дирекция "Растениевъдство и животновъдство" за хода на жътвата на есенните култури към 13 август, представени пред участниците в Консултативния съвет по зърното, стана ясно, че климатичните условия в страната през 2009 г. са осигурили относително подходяща среда за развитие за есенните култури, като общото им физиологично и фитосанитарно състояние е добро. Получените средни добиви при пшеницата и ечемика Реколта `2009, са по-ниски спрямо предходната година, която обаче беше отчетена като рекордна по отношение и на добиви от декар и на общо производство.

По оперативни данни на Главна дирекция "Земеделие" към МЗХ към същата дата, приключващата жътва на есенните култури дава следните резултати:

• пшеница - ожънати са 11 093 724 дка (99,58%), при среден добив 328 кг/дка и производство 3 636 313 тона зърно;
• зимен ечемик - жътвата приключи на 100% като са ожънати 2 361 843 дка. Произведено е 797 692 тона зърно, при среден добив 338 кг/дка
• зимна маслодайна рапица - от засетите 1 033 269 дка, реколтирани са 99,88% от площите или 1 021 863 дка, при среден добив 221 кг/дка. Производството възлиза на 226 160 тона.

Пропадналите площи по различни причини общо са 44 691 дка, в това число пшеница - 27 076 дка, ечемик - 7 409 дка и зимна маслодайна рапица - 10 207 дка. При пролетниците приключва жътвата на пролетния ечемик, като са реколтирани 168 025 дка и е произведено 45 451 тона зърно при среден добив 270 кг/дка. Стартира жътвата и на ранните хибриди царевица за зърно в областите Благоевград, Кърджали и маслодаен слънчоглед в областите Варна, Русе, Стара Загора.

Посочените по-горе данни са потвърдили направената експертна оценка през месец май за очакваното производство на зърно Реколта `2009, според която производството надхвърля 3,6 млн. тона пшеница и 700 хил. тона ечемик. Очаква се и сравнително добра реколта от основните пролетни култури.

В периода на жътвената кампания бяха взети 1 692 броя проби от 1 403 335 тона пшеница от зърнопроизводителните райони на страната в 27 области, които съставляват 40% извадка по отношение на предварителните данни за реколтираното количество (3 500 000 тона) и формират представителността на извършеното окачествяване. Окачествяването се извърши по основни косвени показатели на БДС и БДС ISO, които определят потребителната и търговската стойност на зърното.
Прегледът по години показва, че качеството на зърното реколта 2009 година е сравнимо с предходните 2004, 2005 и 2007 година.

През настоящата реколта се отчита увеличение с 5,7% на количеството зърно от втора Б група спрямо миналата година, и за първи път от три години насам се доближава до тези от 2004 и 2005 години. Данните показват ръст на количеството зърно от втора Б група в сравнение с 2006 и 2007 години съответно с 10,2% и 3,3% повече. Увеличение има и на количеството пшеница от втора група, което е с 5% повече в сравнение от миналата година. Делът на зърното от втора група е най-голям спрямо реколтите след 2003 година до сега. През настоящата реколта се забелязва леко увеличение и на дяла на пшеницата от първа група. Като цяло тенденцията през последните години общо зърното от първа, втора и втора Б група да не надвишава 24% е нарушена, и за първи път след 2005 година насам общо пшеницата от тези три групи е 27%, което показва, че се наблюдава едно повишено ниво на качеството на пшеницата през настоящата реколтна година. Същевременно в трета група попадат и количества пшеница със сравнително добри хлебопекарни показатели, като това също, както и през миналата година е повлияно най-вече от високите стойности на отпускане на глутена и ниските показатели за число на хлебопекарна сила.

Хектолитровата маса в повечето случаи е над 71 кг/хл, добив на мокър глутен над 20 - 22% и число на хлебопекарна сила над 45 усл. ед., което позволява тази пшеница да се преработва в брашна и хляб от малки мелници и фурни. Тези количества съставляват 20,7% от анализираните проби. Това означава, че при постигнатото производство от 3 636 313 тона пшеница от реколта 2009, размерът на зърното с добри хлебопекарни качества е 47,7% или 1 734 521 тона, и е напълно достатъчно да задоволи потребностите за производство на хляб и хлебни изделия в страната.