Правителството донякъде облекчава условията за работа от дистанция спрямо първоначалния си проект, но оставя достатъчно препятствия пред нея. Това се вижда от финалния законопроект за промени в Кодекса на труда, целящи да регламентират работата извън офис. Той бе приет от правителството и вече е внесен в Народното събрание.
Сред най-съществените промени, останали в законопроекта, е включването в индивидуален трудов договор на мястото на работата от разстояние, когато е различно от седалището на работодателя. С това изискване законодателят блокира едно от основните предимства на работата от дистанция - възможността за различни локации, от които да се извършва. Това бе отчетено и от Българската предприемаческа асоциация (BESCO).
"По този начин се създава сигурност в отношенията между работника и работодателя, тъй като нито една от страните няма да има право едностранно да го променя. От своя страна работодателят ще има възможност да предприема мерки, за да гарантира безопасни и здравословни условия на труда и да осъществява контрол при изпълнението на работата", посочват от социалното министерството.
Отделно работещият от разстояние ще е длъжен да осигури на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от него работно място, както и да уведоми работодателя за всяка злополука на работното място по предварително уговорен ред и начин.
Създава се и алинея, според която работещият от дистанция не е длъжен да осъществява електронна комуникация с работодателя по време на междудневната и седмична почивка, освен когато в договора не са уговорени условия, при които това е допустимо. Идеята е чрез изключването да се постига по-добър баланс между работата и личния живот. Въпреки критики от синдикатите, че същото правило трябва да бъде въведено и за работещите от офис, промяна в текста няма.
В законопроекта е заложено още при използване за възлагането и отчитането на работата от разстояние на системи за алгоритмично управление и изкуствен интелект, работодателят да предоставя на работника информация за данните, които се събират и обработват. Служителят ще има право да поиска преразглеждане от работодателя или от определено длъжностно лице на автоматизираните решения, взети от системата за алгоритмично управление, които засягат правата му.
Части от законопроекта бяха критикувани от синдикати и работодатели още в началния му етап - след като беше пуснат за обществено обсъждане през август.
Спрямо тогава са нанесени и някои корекции. Отпаднало е изискването в индивидуалния трудов договор да се упоменават периодите на работа от разстояние и на работа в помещение на работодателя при уговорен смесен режим на работа. Отпаднала е и частта, според която помещението за дистанционна работа трябва да е с достатъчна площ, за да бъде безопасно за здравето и безопасността на служителя. Тук критиките бяха, че трудно ще се определи каква площ би била достатъчна.
Социалното министерство, изготвило законопроекта, е включило и друга нова част във финалния му вариант. Според нея отговорността на работодателя при трудова злополука може да се намали, когато:
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност;
при работа от разстояние пострадалият не е спазил предписаните му правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд.
В мотивите към закона е посочено, че в Кодекса на труда са регламентирани изискванията при организация на работата от разстояние, но новмативната уредба е от 2011 г., а пандемията от COVID-19, както и бързото развитие на телекомуникационните технологии са довели до широко приложение на работата извън помещения на работодателя. Въпреки това изследване на Eurofound показва, че в България работата от разстояние е най-слабо разпространена в сравнение с другите държави членки на Европейския съюз, като работещите от разстояние представляват по-малко от 10% от всички работещи.
"Причина за това може да се търси в практически затруднения при организирането на работата от разстояние, които следва да бъдат разрешени чрез допълнителна нормативна регламентация", посочват от кабинета. Поради това в Националния план за възстановяване и устойчивост е предвидена реформа "Разрастване България", една от мерките на които е промени в Кодекса на труда, с които да се осигури по-голяма гъвкавост при работа от разстояние, включително по отношение организацията на здравословни и безопасни условия на труд, отчитането на свършената работа и контрола на работното време.
Друг мотив за промени е, че внедряването на изкуствен интелект при организирането на работата поражда притеснения за прекомерен контрол от страна на работодателите и ограничава човешката намеса при съществени решения, които засягат трудовите права на работниците. В закона е упоменато, че с такава система може да се възлага, отчита и контролира работата. В такъв случай работодателят трябва да осигури писмена информация за събираните данни и начина на взимане на решенията.
