Мащабната проверка на всички сделки с имоти за над 500 хил. лв., обявена от
правителството, се оказва с предизвестен провал. Агенцията по вписванията, в която се съхраняват данните за всички имоти, няма как да направи справка в разумен срок за продажбите през последните
години, които надвишават тази сума.
Причината е, че тази информация не се въвежда в ИТ системата на имотния регистър, трябва да се рови по книгите и да се проверява нотариален акт по нотариален акт. Според шефа на агенцията Даниела
Митева мегапроверката на сделките ще отнеме близо година, и то ако служителите й преустановят напълно другата си работа.
Ако получим от прокуратурата списък с имена на хора, пък били и стотици, търсенето става възможно, обясни тя. Според Митева, ако държавата определи контрола над големите сделки с имоти като
приоритет в борбата с корупцията, агенцията веднага ще започне да вписва в компютърната си система цената на всяко прехвърляне и така бъдещите проверки ще са много лесни и бързи. За да започне
въвеждането на тези данни, трябва да се променят Законът за кадастъра и имотния регистър и Правилникът за вписванията.
Промяната обаче ще важи само за новите прехвърляния на имоти, каза
Митева.
Дори и сега при кризата на пазара на имоти на ден в агенцията се вписват по 2000 сделки, съобщи тя.
Няма проблем обаче да направим справка за имоти над определена квадратура, тъй като тези данни се вписват в ИТ системата, каза Митева. Министърът по европейските въпроси Гергана Паси вчера
коментира пред Дневник.бг, че не вижда проблем с проверката на големите сделки.
"Ние търсим данни от общините, а не от Агенцията по вписванията.
Другата седмица ще има среща при премиера за уточняване на графика и до май-юни трябва да започнат проверките", добави тя. Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на сдружението на общините,
обясни, че местната власт може да даде информация за големите сделки с имоти, тъй като при всяка се плаща данък. Друг е въпросът дали това е реалната стойност на имота, а знаете, че често не е, каза
тя.
Специалисти обясниха, че практиката е истинската цена на сделката да се декларира само при продажбите с банков кредит. Съмнителните купувачи не само че не теглят кредит, а и не превеждат парите по
банков път.