Премиерът на Русия Дмитрий Медведев пристига в София ден след националния празник 3 март на първата си визита от 11 години насам, но от нея едва ли може да се очаква нещо по-сериозно. Той самият го показа с отговорите си в интервю за в. "Труд", където бяха в смисъл, че Москва е готова да развива съвместни проекти - предимно в енергетиката - но нищо не е окончателно решено и по-добре първо България да си свърши работата и да получи твърди гаранции от Европейската комисия за тях.
След което Медведев не особено дипломатично и в почти прав тон заяви това, което е основна теза на Москва от години - че България не е суверенна в решенията си. Запитан за състоянието на двустранните отношения, той започва отговора си така: "Преживяваме доста сложен период в отношенията между Русия и Европейския съюз, в който влиза и България. Икономическите санкции и политическият натиск, които оказва Европейският съюз върху Русия, подтикван от САЩ - това е най-лошият начин за поддържане на отношения между две държави."
Москва гледа предпазливо на проектите, които я интересуват най-много - евентуалното продължаване на "Турски поток" и подновяването на АЕЦ "Белене" - защото все още нищо при тях не е окончателно решено и защото те бяха спрени и подновени от правителство на Бойко Борисов. Руските туристи, на които разчита немалка част от бизнеса по Черноморието, намаляват - с над 8% за миналата година.
Самият факт, че след почти застъпилите се миналата година визити в Москва на президента Румен Радев и на премиера в София идва Медведев, е безспорен сигнал за нивото, на което Русия предпочита да поддържа в момента отношенията. Визитата е предшествана от протоколни съобщения по държавните медии на Русия. Гостуване на премиера на страна, в която почти всичко се решава в Кремъл, означава, че Русия предпочита да поддържа дистанция от сегашното правителство в София, независимо какво е впечатлението, създавано в България от управляващите. За сметка на това Владимир Путин бе три пъти на посещение в Сърбия през последните 8 години и това през януари 2019 г. бе коментирано като своеобразен политически подарък, който той прави на президента Александър Вучич.
В собствената си страна Медведев не е толкова влиятелен, колкото беше преди няколко години, а популярността му е рекордно ниска. Според проучване на "Левада център" от края на февруари в момента не одобряват дейността му като премиер 67% от анкетираните, а 59% не харесват работата на правителството му. ВЦИОМ показва, че по същото време едва 8.1% от анкетираните биха поверили на Медведев решаването на важни държавни въпроси.
Днес руският премиер ще бъде официално посрещнат на пл. "Св. Александър Невски" от премиера Бойко Борисов. След това Медведев ще разговаря с него и с президента Румен Радев. Във вторник Медведев ще се срещне с председателя на парламента Цвета Караянчева и трябва да участва заедно с Борисов в туристически форум, чието място и час на провеждане не бяха известни в неделя вечерта.
Медведев идва по покана на Борисов, която беше направена лично при визитата му в Москва през май миналата година. Тогава беше измислена схемата, под която да възкръсне газовият проект "Южен поток", който вместо под Черно море мина през Турция под името "Турски поток". Българското правителство нарича проекта газов хъб "Балкан".
В същото време в САЩ се обсъждат нови американски санкции срещу Русия, които може да забавят сериозно изграждането на "Турски поток" и "Северен поток 2". Според Бойко Борисов проектът за свързване с газопровода "Турски поток" с бъдещия газов хъб не е зависимост от Русия, а всичко, което той прави по газовия проект, се съгласува с ЕС и партньорите.
Срещу "Турски поток" се обявиха от "Демократична България" и няколко неправителелствени организации. Според тях ползите за Русия са очевидни, а за България остават рисковете и разходите. Обяснението е в това, че именно България се очаква да поеме изцяло разхода от 3.3 млрд. лв. с ДДС, като вероятно сумата ще бъда взета под формата на кредит от държавна фирма. Годишните плащания на лихва и главница заедно с разходите за поддръжка са значителни и има риск проектът да бъде на загуба, са опасенията на "Демократична България". Тя предупреждава и че правителството може да се откаже от около 1 млрд. долара неустойки по договора за транзит, които са дължими от Русия през следващите десет години.
Миналата седмица държавната компания "Булгартрансгаз" възобнови процедурата за търсене на кандидат за строителството на газопровод между българско-турската и българско-сръбската граница. Съобщението е публикувано на сайта на компанията, а новият срок за кандидатстване е 6 март.
До него се стигна, след като компанията "Атоменергоремонт", свързана с бизнесмена с интереси в енергетиката Христо Ковачки, първо оспори процедурата, но впоследствие оттегли жалбата си.
Официалното наименование на процедурата е "Доставка на необходимите материали и оборудване, инвестиционно проектиране - фаза работен проект, изграждане и въвеждане в експлоатация на обект: "Разширение на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българско-сръбската граница", етап: "Линейна част". Става дума за тръба, по която руски газ да се доставя до Европа през Турция по газопровода "Турски поток". "Булгартрансгаз" информира, че е изпратил днес за публикуване в Официалния вестник на Европейския съюз и в Регистъра на обществените поръчки решение за одобряване на обявлението.
Според публикация в руското бизнес издание РБК отпреди няколко дни "Газпром" планира да възложи доставката на тръби за газопровода през българска територия на "Трубная металлургическая компания" (ТМК) на руснака Дмитрий Пумпянски. От самата компания са казали пред изданието, че обмислят да кандидатстват в търга на "Булгартрансгаз", когато той бъде възобновен.
