Корекция на данните на международната търговия на храна сочи, че тя е спаднала с 9 милиарда долара спрямо предишната прогноза, като по този начин междуграничният обмен на хранителни продукти се е понижил до 1,076 трилиона долара – най-ниската му стойност за последните 5 години, сочат данни на Организацията по прехрана и земеделие към ООН. Така обемът на търговията на храна е с 8% по-нисък, отколкото се очакваше в предишната прогноза на организацията и спада за пръв път от кризата, която се усети в Европа за пръв път през 2009 г.

Според организацията спадът на търговията в доларово изражение се дължи на спада на цените на петрола и покачването на стойността на долара, които спомогнаха за създаването на ситуация на свръхпредлагане на повечето хранителни продукти, смятат от ООН. Благодарение на високите нива на предлагане на храните цените им са спаднали с 20% спрямо рекордно високите им нива от 2014 г., когато глобалната търговия нарасна до 1,345 трилиона долара.

„Търговия на зърнени изделия и жив добитък – и в доларово изражение, и като количество изтъргувани обеми, отново допринасят за спада на вносните стойности на храните“, изтъкна икономистът от Организацията по прехрана и земеделие Адам Пракаш. „Цените на превоза също спадат, в резултат на което стойността на импорта също е по-ниска“, допълни още той.

Стойностите на земеделските стоки също бележат понижение, като те приключват 2015 г. на най-ниската си стойност от 2006 г. насам. Сред най-високите спадове е поевтиняването на торовете, показва анализът на ООН.

Спадът на цените на хранителните продукти оказа изключително ползотворно въздействие върху търговците в Близкия изток и Африка, посочва старшият стоков анализатор от BMI Research Коул Мартин. Според него страните от Египет (който е най-големият вносител на зърно) до Етиопия са били в изключително добра позиция, тъй като обикновено те имат огромни дефицити по вноса на храна.

Въпреки че ниските цени са добра новина за потребителите, силният долар може да се окаже „значително затруднение“ за поддържането на валутни резерви от страна на държавите, смята Пракаш. Според него, тъй като стоките се търгуват в долари, потребителите в някои държави, чиито валути се сриват, може да плащат в действителност по-високи цени за храна, допълва икономистът от Capital Economics Хамиш Смит.