Мелник - най-малкият български град, е прашен, мръсен, няма и една асфалтирана улица, информира БГНЕС. През града минава главната улица, по която се влиза в градчето и продължава към Кърланово и Рожен.

Благоустройството и чистотата са в сферата на пожеланията. Единствената улица, минаваща през старата част на града със старите къщи и новите хотели, е без настилка и прашна.

В града няма здравна служба и училище, продават се три къщи, но няма кой да ги купи. "Купиха ги преди 5-6 години. Като видяха, че нищо не могат да изкарат от туризма, искат да ги продадат по-скъпо, но това няма как да стане", обяснява винопроизводителят Димитър Манолев. Според него в Мелник един навес да направиш се иска разрешение от Националния институт за паметниците на културата.

В делник градът предлага призрачни гледки, пушат само комините на старите къщи, които са във форма "минаре на джамия". Туристите са единици и самотни като рушащата се "Болярска къща". Хотелиерите разчитат на неорганизираните, пикът на посещенията е през пролетта и есента. През лятото Мелник се нагорещява като пещ.

Навсякъде край пътя към града и пред всяка къща в него се продава вино, наречено "мелнишко", но всички кореняци признават, че то е менте.