До седмица се очаква да заменим брейди облигациите по външния ни дълг, предаде Дарик радио. Това ще стане, ако финансовото министерство получи уверение, че парламентът ще ратифицира указа за
тях, а президентът ще го подпише, каза министър Милен Велчев. Първо ще се направи проучвателна продажба на книжата директно на инвеститори от банки. След това ще се пуснат на Люксембургската борса.
Министърът заяви още, че през следващите 10 години плащанията по външния дълг ще намалеят с 346 млн. долара.
По-изгодна е замяната на доларовия в евро дълг, според председателя на УС на Банка ДСК Красимир Ангарски. Според него съществува риск при замяната на плаващия лихвен купон с фиксиран.
Според бившият управител на БНБ Любомир Филипов - настоящ съветник на президента Георги Първанов - замяната на брейди облигациите била разумна, ниско рискована и навременна. Според него
управлението на дълга е работа на финансовото министерство и най-много на правителството.
Положителна е тази втора замяна на брейди облигациите, основната цел на правителството е да намали номиналната стойност на дълга, каза в интервю за предаването "Портфейл" на Дарик радио Георги
Кадиев, директор за Централна и Източна Европа на "Интелинюз", анализаторски екип на 'Юромъни". Но структурно няма да се промени дългът, както и отношението долар-евро, заяви той. Рискът е като се
плащат фиксирани лихвени облигации, да не се плащат през определен период по-високи, отколкото би плащала при плаващи. България ще плаща по-високи лихви, отколкото би плащала при плаващ лихвен
процент, в краткосрочен план.
Разликата между първата и тази смяна е само в доларовата част на дълга. Външният дълг е подпомагаща част в преструктурирането на икономиката. Кредитните агенции гледат как върви приватизацията. Пасивното управление на външния дълг от СДС в тази ситуация може би било по-добро, заради рязкото падане на долара. Има плюсове и минуси и на активното, и на пасивното управление на дълга, каза още Георги Кадиев.
Информация на Дарик радио.
