Министерството на земеделието и храните се бави с промените в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г. в България. Това е становището на Българския фермерски съюз, който е част от най-голямата европейска земеделска организация – COPA COGECA. „Няма никаква яснота какво се случва. Вече е края на август, а все още няма предоставени материали на браншовите организации за поправките в плана“, заяви Георги Стоянов, председател на БФС. Те трябва да бъдат разгледани и одобрени в началото на септември в Комитета по наблюдение. След това министерството да спази взетото от земеделската комисия в 49-то Народно събрение решение, тези поправки да бъдат предоставени на депутатите до 11 септември. Крайният срок за предаване на проектопромените в Европейската комисия е 30 септември 2023 г.
Настояваме да се постигане по-справедливо разпределение на директните плащания в полза на производствените площи, екосхемите, секторните интервенции, иновациите с цел подпомагане на малките и средните земеделски стопанства, производството на български плодове и зеленчуци, мляко, месо и пчелен мед, коментира Георги Стоянов. Освен това МЗХ да набележи конкретни мерки за национално подпомагане на секторите мляко, месо, плодове и зеленчуци и пчелен мед, които са тежко засегнати от последствията от войната в Украйна. Стоянов припомни, че МЗХ трябва да представи проект за възстановяване на напоителните системи и механизъм за предоставянето на вода за напояване на селскостопанските производители на поносими цени.
Браншът очаква изводи и препоръки за това доколко първоначалните приоритети в Стратегическия план, инвестиции и фокус насочване продължават да бъдат актуални и в кои аспекти ще бъдат променени. Не сме запознати с анализите на резултатите от подадените заявления в Кампания 2023 г. Другата част от анализа се прави от дирекция „Компенсаторни плащания” и те вървят паралелно с актуализацията на SWOT-анализите, но те все още не са приключили и отново нямаме информация, каза Георги Стоянов.
„Участваме в консултативни съвети към Министерството на земеделието и храните, а след това не се дава обратна връзка на браншовите организации. Не се предоставят стенограми и информация, като по този начин нямаме възможност да анализираме различните становища и данни“, обясни той. Според Стоянов администрацията трябва да се научи, че браншовите организации не са врагове, а коректив. „Редно е да има чуваемост, защото ние искаме да работим заедно“, подчерта председателят на БФС. Вместо това от МЗХ са започнали да ограничават организации да участват в съвети и срещи, дори и да не ги канят. Нова и неприятна практика е да се изискват декларации за представителност без да има Закон за браншовите организации, който да регламентира тази дейност. „Докато няма законови изисквания, от МЗХ са длъжни да работят с всички организации“, обясни Стоянов. Той даде за пример Програмата за морско дело и рибарство, където се крие информация и не канят бранша на съвети и срещи. По нея се очакват огромни загуби за България в размер на около 80 млн. евро, които няма да бъдат усвоени до края на годината.
Българският фермерски съюз ще се обърне към Европейската комисия и към най-голямата европейска земеделска организация – COPA COGECA, при задълбочаването на проблемите във взаимоотношенията на МЗХ с браншовите организации.
