23 дка от територията на страната са "изядени" от морето всяка година. Хапките му са най-големи по Северното Черноморие, където е черноземът на Добруджа. Това заяви за в. "Черно море" проф. д-р Веселин Пейчев, зам.-директор по научно- изследователската дейност в Института по океанология (ИО) при БАН. Наред с това към нерадостната статистика варненският океанолог прибавя и факта, че Варненският залив е потънал вече с половин метър през последните 100 години.

Всичко тръгва от глобалното затопляне

С тази констатация проф. Пейчев започва малко по-отдалеко своите обяснения за потъването на морския ни бряг. Според него през изминалото столетие температурата на приземната атмосфера се е покачила с 0,74 градуса, което води до разтопяване на ледниците, термично разширение на водата и покачване нивото на Световния океан.

За първи път това е констатирано в края на XIX век в Абърдийн, Шотландия. След 1900 г. този процес се засилва по Средиземноморието и накрая стига до Черно море. Повишение на морското ниво се забелязва през 1922 г., 6 години по-късно са поставени 2 мелиографа за неговото измерване във Варна и Бургас (има и в научноизследователската база на ИО край Шкорпиловци, която бе изградена преди 30-ина години). Мелиографите показват непрекъснато повишаване на нивото на Черно море, което се съчетава и с потъване на брега, обясни океанологът. Варненският залив потъва с около 2 мм на година, като морското равнище се покачва с 1 - 3 мм. В резултат на тези 2 действия реално нивото се е вдигнало с 50 см.

"На пръв поглед този половин метър не е кой знае какво, обаче в хоризонтално отношение оказва много силно влияние на брега, изразено с 10 - 20 метра", коментира проф. Пейчев. Именно това активизира абразията - разрушаването на брега от морските вълни и течения. Това разрушително действие е най-силно по северното крайбрежие, в района между Крапец и Шабла, до румънската граница. Там 90% от почвите са льосови, водата лесно ги отмива и завлича навътре в морето.

Размиването на плажовете

Това е другата тревожна констатация от периодичните измервания, които правят в Института по океанология (ИО). Ширината на пясъчната ивица непрекъснато намалява и това се отнася за повечето от 78-те плажа по черноморското ни крайбрежие с обща дължина 139 км. Процесът се вижда много ясно на Централния градски плаж във Варна и особено на Северния, който е изяден в по-голямата си част от морето. Там отмитият пясък се е наслагвал на Южния плаж. С други думи, северната му част се оголва за сметка на южната, което е в резултат на повишението на морското ниво, но има и още една причина - вълноломът, който спира миграцията на пясъците, подчерта океанологът. Той припомни, че преди повече от 100 г., когато още не е бил построен варненският вълнолом, там изобщо не е имало плаж. След изграждане на съоръжението се е появила малка пясъчна ивица с ширина 15 - 20 м, която след още 20 - 30 г. става 40 м, след още 30 г. - 80 м, и сега в долната част до вълнолома вече е над 120 м. И всичко това е за сметка на плажа в северната част, допълни проф. Пейчев.

За и против буните

Изграждането на брегоукрепителните съоръжения, наречени буни, на малко места са изиграли положителна роля, твърди океанологът. Това бе причината за разгорещените спорове с много за и против, които съпътстваха строителството на буните по варненската крайбрежна ивица през 80-те години на миналия век. Тук специално съоръженията изиграха положителна роля за спиране на разрушителните процеси и задържане на пясъка по бреговата ивица, където бе създадена Алея Първа, категоричен е проф. Пейчев. Преди това вълните стигаха чак до отвесния бряг, непрекъснато изяждаха от Морската градина и застрашаваха бъдещото й съществуване. Сега резултатът са спечелените 50 - 60 метра от морето, където стана хубава пясъчна ивица с дамба - любимо място за разходка на варненци. Там плажовете бяха изкуствено създадени по метода бай пас, обясни океанологът. С дълбачка по тръбопровод е била иззета част от пясъчния нанос на дълбочина 10 - 15 м пред Евксиноград и изхвърлена на брега точно между буните. И така е била създадена плажната ивица на Алея Първа.