Допълнителни мерки в подкрепа на фиска в размер на 230 млн. лева до края на годината договориха на днешното си заседание партньорите в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). На част от срещата днес присъства и министър-председателят Бойко Борисов, информира пресцентърът на правителството.

Печалбите от игри на щастието ще се облагат с 10%. Авансовият корпоративен данък, който се плаща от бизнеса, да бъде с коефициент 1,1

Представителите на правителството и социалните партньори одобриха днес предложението на директора на Нaционалната агенция за приходите (НАП) Красимир Стефанов индивидуалните печалби от хазартни игри да бъдат обложени с 10-процентен данък, което ще доведе до 80 млн. лева допълнителни приходи в бюджета до края на тази година. За облагане на застрахователната дейност със 7% за общото застраховане и с 2% за животозастраховането се договориха още партньорите в НСТС. Очаква се мярката да влее в бюджета около 100 млн. лева допълнително.

Като временна мярка се предлага връщане на стария коефициент от 1,1 за авансовите вноски по корпоративния данък. В момента той е единица. Промяната по отношение на авансовите вноски се очаква да донесе 50 млн. лв. в бюджета.

Министерството на финансите ще публикува ежемесечни данни за изпълнението на бюджета

Партньорите в НСТС приеха и пакет от предложения за подобряване на финансовата дисциплина. Министерството на финансите ежемесечно ще публикува подробни данни за изпълнението на приходната и разходната част на бюджета и анализ към тях, както и салдото по ДДС. МФ ще оповестява и движението на външния дълг и данни за състоянието на фискалния резерв, придружавана от разбивка на наличностите в него. На всяко тримесечие министерството ще предоставя баланс и отчет за приходите и разходите на предприятията с преобладаващо държавно участие.

Затваряме пазара за труда за нискоквалифицирана работна ръка от трети страни

Постигнато беше единомислие и по комплекс от мерки, свързани с пазара на труда. Те са свързани с повишаване мобилността на работната сила чрез създаване на система за наблюдение и разпределение на квалифицирани работници и служители на секторно или териториално ниво; увеличаване от 45 на 90 дни в рамките на една календарна година на срока, за който работодателят възлага временно извършването на друга работа в същото или друго предприятие; ограничаване достъпа до пазара на труда на работници от трети страни, с изключение на висококвалифицираните; създаване на механизми за намиране на първа заетост на младежи, завършващи училище; въвеждане на законова регулация, гарантираща лоялна конкуренция и недопускане изкривяване на пазара чрез оказване на монополен натиск върху доставчиците на стоки и услуги. Изпълнението на тези мерки ще се финансира по ОП "Развитие на човешките ресурси".

Няма да се допуска рязкото поскъпване на енергоносителите. Увеличаването на ДДС все още не е обсъждано

На днешното заседание не е обсъждано увеличението на ДДС. Това съобщи президентът на КНСБ Желязко Христов, като подчерта, че даже и увеличение с един или два процента няма да е приемливо за синдикатите. По думите на Христов постигнато е окончателно решение за цените на енергоносителите - да не се допуска рязкото им увеличаване, а регулирането им да е до степен на поносимост, информира БТА.

Продължаваме да вярваме, че няма да се наложи вдигането на ДДС. Това заяви от своя страна Иво Прокопиев - председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/. По думите му ако не бъде намерен изход - в понеделник и вторник следващата седмица на съвета, вече ще се говори за увеличаването на налога, но това допълнително ще ограничи потреблението и ще увеличи негативния ефект от кризата.

Според Васил Велев - председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) , бизнесът няма да е доволен от едно друго решение на днешния съвет - увеличаването на авансовиякорпоративен данък, който се плаща от компаниите, от 1 на 1,1.

Увеличението на данъка е трудна мярка за изпълнение от бизнеса,но беше приета за постигането на общата цел. Нерешен обаче остава проблемът коя цел е по-важна - бързо влизане в еврозонатаили по-бавно, но със съхранена индустрия. Оказа се, че има  редица сметки, които са направени в миналото, но трябва да се  плащат сега, посочи Велев.