На 4 юни през 1880 г. Второто Обикновено Народно събрание на Княжество България приема закон, с който се създава националната ни валута – “лев”. Тя се разделя на 100 стотинки и е равна на един френски франк.

Банкнотите, които се използват днес, са с номинал от 5, 10, 20, 50 и 100 лв., а монетите са от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 стотинки и 1 лев и 2 лева.

Левът е паричната единица на България в момента.

Името му произхожда от левъ – остаряла форма на думата “лъв”, употребявана през XIX век.

Първата българска банкнота е отпечатана на 1 август през 1885 година. Нейният сериен номер е №000001, а оригиналът се съхранява в Историческия музей на град Габрово.

В първите години след Освобождението в обръщение на територията на България се намират главно сребърни монети. Основната част от тях са сребърни руски рубли, навлезли масово в страната по време на войната. До 1887 г. чуждите сребърни монети се използват широко в България наред с българския лев.

Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.

Фискалното счетоводство в страната се е водило във френски франкове, като държавата изкуствено поддържа завишен курс на сребърните монети, за да не обезцени спестяванията. Това довежда до допълнителен прилив на сребърни монети от съседните страни, засилен и от забраната за използване на чужди сребърни монети в Османската империя през 1883 година.

До 1887 г. чуждите сребърни монети се използват широко в България, наред с българския лев.

Приетият през 1880 г. Закон за правото на резание монети в Княжеството предвижда фискалното счетоводство да се води в левове, определя количеството злато, сребро или мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева.

Левът е имал стойност, равна на тази на френския франк.

Допускало се е използването на монети, както на Латинския валутен съюз, така и на други страни, които държавата приема по утвърдени от Министерството на финансите курсове.

Въпреки че законът установява триметален стандарт и че първите отсечени монети са медни, на практика в обращението преобладават сребърните монети. Емисията на сребърни левове е използвана за премахване от обращение на сребърните руски рубли. В края на 1884 г. парламентът дава възможност да бъдат емитирани сребърни монети за още 10 млн. лева, като за тази цел са претопени голямо количество рубли в монети, събрани от държавата като данъци. През 1885 г. България се доближава до парично предлагане от 7 сребърни лева на глава от населението (смятано от Латинския съюз за емпиричен оптимум), след което новите емисии на сребърни монети са прекратени до 1891 година.

През следващите две години правителството и Българската народна банка успяват окончателно да изтеглят от обращение руските сребърни монети. Това става с известни загуби, тъй като те са обменяни за левове по курс, по-висок от пазарния, за да не обезценят силно частните спестявания. Този процес предизвиква значителна дефлация, компенсирана в известна степен с емитирането на левови банкноти през следващите години.

През 90-те години на миналия век няколко периода на драстична инфлация – от зимата на 1990-1991 г., и най-тежкия – през зимата на 1996-1997 г., значително девалвират лева. Това довежда до установяването на Валутния борд, като от 1997 г. стойността на лева е твърдо свързана с тази на германската марка при курс 1000 лева равни на 1 германска марка.

След деноминацията на лева (при съотношение 1000:1) от 5 юли 1999-а, курсът на новия лев е фиксиран на 1 лев равен на 1 германска марка. При въвеждането на еврото през 1999 г. курсът не е променен, като стойността на лева е обвързана с тази на еврото при съотношение 1.95583 лева = 1 евро.

С договора за влизането си в Европейския съюз България официално има ангажимент за присъединяване към еврозоната, като няма фиксиран срок за това.