На 5 юли 1999 г. влиза в сила Законът за деноминацията на лева, приет от 38-ото Народно събрание на 19 февруари 1999 година. Според него, 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев. Деноминацията се отнася и за всички имуществени и парични права и задължения, в това число за активите и пасивите на предприятията, за ценните книжа, за размера на дяловете, за вписания в търговския регистър размер на капитала на търговските дружества и за всички платежни средства в левове.

Българската народна банка издава и пуска в обращение от 5 юли 1999 г. нова емисия банкноти с номинална стойност 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лв. и нова емисия монети с номинална стойност 1, 2, 5, 10, 20 и 50 стотинки и 1 лев. Банкнотите и монетите, които са в обращение до 5 юли 1998 г., остават в стокооборота до 31 декември 1999 г. и се приемат без ограничения за плащания по намалената им номинална стойност. Обмяната е безплатна за гражданите, а разходите на търговските банки по броенето и транспортирането се поемат от централната банка.

По настояване на социалното министерство пенсионерите ще получат пенсиите си за юли в стари банкноти.  Ведомството отчита по-трудната адаптация на възрастните хора и им дава възможност да привикнат към новите пари.

След влизането в сила на закона Българската народна банка обменя без всякакви ограничения старите банкноти и монети с нови банкноти и монети, както и определя всички валутни курсове в нови левове.

След политическата криза в началото на 1997 г. и проведените избори, Валутният съвет е въведен на 1 юли 1997 г. със Закона за Българската народна банка, приет на 5 юни същата година. Функциите на институцията “Валутен съвет” тогава са поети от Управление „Емисионно“ на Българската народна банка.

Законът фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лева за 1 германска марка. (След въвеждането на еврото през 1999 г. курсът е 1955.83 лева за 1 евро, което след деноминацията на лева на 5 юли същата година става 1.95583 лева за 1 евро.).