Автор: Елица Елефтерова ( e.elefterova@econ.bg )

Бъдни вечер и Коледа са част от християнските празници, които винаги са свързвани с дома. Заедно с Великден, тези празници винаги са били повод за събиране на семейството, което особено в днешно време е разпръснато из цялата страна и в чужбина. Все по-малко хора обаче знаят откъде идват корените на коледните празници, както и традициите, свързани с тях.

Един от най-малко известните факти е, че отбелязването на дните около Коледа, като "преходни дни" от една в друга година, е отбелязвано като важно гранично събитие още от древността, много преди появата на християнството. С идването на християнството по нашите земи се видоизменя външно характерът на празника, но се запазва неговият смисъл на преходен период.

В периода между края на старата и началото на новата година древните са отбелязвали празника на Кронос (Сатурн) чрез различни ритуали. По-късно, след пети век "крониите" във Византия са изместени от отбелязваните през януари "календи", почитани в Римската империя. Тези празници са свързани с култа към Янус - бог на небесния свод, който е изобразяван с две лица, тъй като е възприеман като покровител на входа и изхода на слънцето.

До четвърти век Рождество Христово не е било познато като празник. След това християнството налага своята образност и ритуали. Първоначално празникът е бил отбелязван на 6 януари (по нов стил тогава се отбелязва Богоявление), след известно време обаче се налага 25 декември - тогава, когато древните са празнували последните дни на годината или т.нар. "брумалии". Освен това на 25 декември е зимното слънцестоене, когато е отбелязван рожденият ден на непобедимия слънчев бог, както и на бог Митра. Така на основата на езическите празници, които са запазени и до днес чрез коледните песни и ритуали, се налага и християнската символика.

Бъдни вечер

Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости. На Бъдни вечер важна роля играят бъдникът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъдникът е специално избрано право дърво. Според народното поверие бъдникът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове за Бъдни вечер в различните краища на страната са най-разнообразни, но основно биват три вида - посветени на Богородица, на реколтата и хлябове, предназначени за коледарите. Трапезата на Бъдни вечер по традиция е изобилна, като важно условие е храните да бъдат нечетен брой и все още постни. Традицията повелява да има варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав, и постна пита. Слагат се също чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия - всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също и сурово жито. Всички храни пред тази вечер, както и тези на коледната трапеза имат символичен характер. Изпича се и прясна пита със сребърна пара в нея. На този член от семейството, на когото се падне паричката, през цялата година ще му върви и ще бъде здрав и щастлив.

Снимка: bTV.bg

Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде прикадена. Най-възрастният мъж или жена прикадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Така с каденето се прогонват злите и нечисти сили. От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите вечери. При този празник се почитат и мъртвите като на трапезата се оставя празно място за тях. През нощта софрата не се прибира, тъй като във фолклора съществува поверието, че Богородица "слиза" да вечеря, а в някои краища очакват починалите да "слязат" на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството и други.

В полунощ тръгват коледарчетата. Те обикалят по къщите на роднини, съседи и цялото село. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки и грозде.

Според поверието, както мине Бъдни вечер, така ще върви животът през цялата година. Цялото семейство помага при извършването на обредите и приготвянето на трапезата.

Коледа

На самото рождество Христово или Коледа трапезата е още по-пищна и празнична. Традицията повелява да се приготвя ястие от свинско месо, както и кървавица. На Коледа също се меси специален обреден хляб. Друг важен обреден момент на коледната трапеза е баницата с дрянови клонки. В нея също на места се сляга стара пара и дрянови клончета с пъпки късметчета: с една пъпка - за къщата, с две пъпки - за книгата и учението, с три - за стоката. Дряновите клонки са носени специално за баницата, а оттук е възникнала и самата сурвачка за сурвакане. Затова и най-старият обичай повелява дрянова сурвачка да се забоде в баницата. След свършване на всички обреди около трапезата най-възрастният стопанин в семейството я взима, за да сурвака малки и големи с благословии за благополучие.

На Коледа къщите обикалят и сурвакарите. Те благославят дома да се ражда едро жито, да са пълни хамбарите, да е честита годината, домакинята изсипва в торбата на сурвакарската дружина ошав, сланина, колачета, орехи и други.

Източници:
М. Арнаудов, "Български народни празници", София, 1943 г.
А. Калоянов, "Славите ли Млада Бога", Велико Търново, 1992 г.