Представители на над 190 страни се събират днес в мексиканския курорт Канкун в опит да придадат нова динамика на борбата с климатичните изменения и да загърбят неуспеха на форума в Копенхаген, заплашил да нанесе фатален удар на преговорния процес, подет в ООН преди 18 години, съобщи АФП, цитирана от БТА.
Целта на участниците в конференцията, която ще продължи до 10 декември, е да избегнат всячески възможността да си тръгнат от Канкун с празни ръце.
Преди година всички се надяваха на амбициозно глобално споразумение за ограничаване на емисиите на газове с парников ефект в промишлените държави, което да замени изтичащия през 2012 г. Протокол от Киото. Срещата обаче се размина на косъм от пълно фиаско и "произведе" минималистично споразумение, прието набързо от двадесетина държавни глави, което си поставя за цел глобалното затопляне да се ограничи до 2 градуса, но без график, нито уточнение как да се постигне това.
Един от залозите в Канкун е легитимирането и връщането на доверието в преговорния процес, осъществяван от ООН, отбелязва Елиът Диринджър от американския мозъчен тръст "Пю".
Преговарящи и представители на ООН понижиха амбициите си за Канкун и от месеци повтарят, че от форума не бива да се очаква окончателен договор, който да бележи нов фундаментален етап в борбата с промените в климата.
Онова, което държавите научиха в Копенхаген, е че глобално решение за всичко не съществува, заяви наскоро изпълнителният секретар на Конвенцията на ООН за климатичните промени Кристина Фигерес.
Основните въпроси, по които ще се преговаря в Канкун:
- Съкращаване на емисиите на газове с парников ефект, свързани с обезлесяването.
- Създаването на т.нар. Зелен фонд за финансиране на програми за борба с климатичните промени.
- Затвърждаване на ангажиментите за ограничаване на вредните емисии и създаване на механизъм за контрол на спазването им.
- Договаряне на нов период с конкретни ангажименти, който да бъде естествено продължение на Протокола от Киото след изтичането му в края на 2012 г.
- Разработване на механизъм за предоставяне на най-уязвимите страни на технологии, даващи възможност за съкращаване на вредните емисии.