Над 40% от българите са били застрашени от бедност или социално изключване през 2015 г., което нарежда страната на първо място в Европейския съюз по този показател, сочат данни на Евростат, публикувани днес.

Една от най-засегнатите групи в страната са възрастните над 65 години - 51,8% от тях. Другата най-застрашена група от гледна точка на възрастта са младежите под 18 години. Жените като цяло са изложени на по-сериозен риск от социално изключване, отколкото мъжете – 43% спрямо 39,5%.

Най-застрашената от бедност и социално изключване група обаче са безработните – над две три от тях, като по последни данни на Евростат безработицата в България е на ниво от 8%.

Според изнесената информация през 2015 г. около 119 млн. души общо, или 23,7%, от населението в Европейския съюз са били в риск от бедност или социално изключване. Това означава, че тези граждани са били обект на поне едно от следните три условия: застрашени от бедност заради социални трансфери (бедност поради ниски доходи), в тежки материални лишения или част от домакинство с много нисък интензитет на икономическата активност.

След като от 2009 до 2012 г. делът на хората в риск в ЕС достига почти 25%, той се понижава до процента от 2008 г. (23,7%) през 2015 г., но все още остава над дъното от 23,3% през 2009 г.

На второ и трето място след България по риск от бедност или социално изключване са съответно Румъния (37,3%) и Гърция (35,7%). На обратния край на класацията са Чехия (14,0%), Швеция (16,0%) и Холандия и Финландия (по 16,8%).

И все пак България е една от страните, в които се отчита най-големия спад на дела на хората в риск – с 3,5% от 2008 г. до 2015 г. Преди страната ни са Полша (където делът се свива от 30,5% до 23,4%) и Румъния (намаление с 6,9%).

Гърция е "лидер" в обратната посока – в рамките на 7-годишния период делът на хората, застрашени от бедност или социално изключване, се увеличава от 28,1% до 35,7%, или със 7,6 процентни пункта. На второ място е Кипър с повишение от 5,6 процентни пункта, а на трето място – Испания с 4,8 процентни пункта.

От гледна точка на трите елемента, които допринасят за риска от бедност или социално изключване, 17,2% от населението на ЕС през 2015 г. е било изложено на подобен риск заради социални трансфери, което означава, че доходите им са били под националния праг на бедност. В България този процент е малко над средния за ЕС – 22,1%, най-висок е в Румъния – 25,4%, а най-нисък – в Чехия (9,7%).

В същото време населението на ЕС, живеещо в тежки материални лишения, през 2015 г. е било 8,1%. Това означава, че лицата са живеели в условия, ограничени от липсата на ресурси, а това не им е позволявало да си плащат сметките, да поддържат дома си топъл или да пътуват. По този показател България е „лидер“ с 34,2%, следвана от Румъния с 22,7% и Гърция с 22,2%. В Швеция този процент е най-нисък – 0,7%.

От гледна точка на интензитета на икономическата активност 10,5% от населението от 0 до 59 години в ЕС живеят в домакинства, където възрастните са работили на по-малко от 20% от общия си капацитет през миналата година. През 2015 г. Гърция (16,8%), Испания (15,4%) и Белгия (14,9%) са имали най-висок дял на хора, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическата активност. В Люксембург и Швеция този процент е най-нисък - съответно 5,7% и 5,8%