Обемът на дигиталните плащания расте с 43.6% през първата половина на 2022 г. спрямо същия период на изминалата година, отчита Paysera България. За разглеждания период българските клиенти са наредили над 104 хил. броя плащания в повече, в 15 различни валути, на обща стойност от 533.9 млн. лева. Онлайн платформата оперира на българския пазар от средата на 2016 г. и предлага платежни услуги за бизнеса и физическите лица.
„Обемът на извършените транзакции от български клиенти е рекорден за платформата от стъпването ѝ в България. Данните са показателни за темпа на дигитализацията във финансовия сектор, въпреки че все още доста компании се възстановяват от пандемията или са засегнати от настоящата геополитическа обстановка“, каза Мартин Богданов, изпълнителен директор на Paysera България и допълва: „В контекста на растящите банкови такси, финтех услугите поддържат значително по-достъпни цени – важен стимул за бизнесите, които искат да оптимизират разходите си за разплащания“.
Докладът на компанията показва, че близо 2/3 от изпълнените транзакции са международни преводи. От гледна точка на валутите, в топ 5 на най-използваните се нареждат български лев, евро, щатски долар, британска лира и румънска лея. Най-сериозно увеличение спрямо обемите през първото полугодие на предходната година има при щатските долари и британските лири съответно със 74% и 69%.
Извършените транзакции могат да се обособят най-общо в няколко групи спрямо предназначението. Доминиращ дял имат междуфирмените разплащания, които заемат почти 65%. На второ и трето място са трудовите възнаграждения и таксите за обучения и курсове, предимно за чужбина. Сред „набиращите популярност“ през настоящата година са бюджетните плащания и инвестициите, съответно с 1.8% и 7%.
Високият интерес към инвестиционни продукти се обуславя от растящата инфлация от една страна и търсенето на алтернативи на банковите депозити от друга, заради твърде ниската доходност, посочват от Paysera България. Инвестиционното злато е един от предпочитаните методи за запазване на покупателната способност, видимо и в статистиката за разглеждания период. От януари до юни 2022 г. българските клиенти са закупили злато на стойност 491 хил. лева или с 65% повече в сравнение със същия период на 2021 г. Ръст има и в броя на потребителите, търгували с ценни метали – близо 20% на годишна база.
„В период на икономическа и геополитическа несигурност, хората търсят надеждни и доказани инструменти за съхранение на средствата си. Инвестиционното злато е с висока ликвидност и дава възможност за диверсификация на портфейла от активи. Онлайн търговията с благородни метали добива все повече популярност и защото не изисква голяма първоначална инвестиция. Клиентите най-често купуват злато на стойност между 130 лева и 2600 лева“, пояснява Филип Мутафис, инвеститор в Paysera България.
В сферата на търговията данните за разплащания са полюсни. Въпреки сериозния скок на онлайн продажбите, пазарувайки в интернет, 60% от потребителите избират да платят в брой при доставка, сочи последната справка на Българската Е-комерс Асоциация за 2020 г. Наложеният платеж доминира и през предходната година (2019), но е с 10% повече – знак, че плащанията се дигитализират с умерен темп.
От друга страна, безкасовото плащане в търговски обекти се засилва, до голяма степен насърчавано от собствениците с цел превенция от разпространение на Covid. Последната статистика на Българската народна банка (БНБ) показва, че само за първата половина на 2021 г. броят на плащанията с карти на физически ПОС терминали надхвърля 109.3 млн. или с над 40% повече спрямо 5 години по-рано. В същия период броят на ПОС терминалните устройства у нас расте за сметка на банкоматите (ATM), където се наблюдава спад - признак за понижаващ се интерес към парите в брой. От 2016 г. насам банкоматите в страната се съкращават ежегодно – от 5751 до 5340 през 2021 г. На фона на тези данни, при ПОС терминалите има обратна тенденция – от 86 663 до 108 694 към средата на 2021 г. Това е с 25% повече спрямо 5 години назад.
„Увеличаването на безкасовите плащания има пряко отражение върху по-добрата отчетност и растежа на бизнесите. Това е и един от механизмите за изсветляването на икономиката - ключов приоритет както за нас, така и за целия финтех сектор. В дългосрочен план очакванията са този тип плащания да растат не само в частния бизнес, но и в държавната и общинска администрация. Пример за това е приемането на банкови карти, издадени в чужбина, за плащане на административни услуги. Отскоро това вече е възможно в няколко държавни институции“, допълва Мартин Богданов.
Експертите от компанията очакват занапред още повече да се засилва интересът към иновативните платежни решения у нас. Пример за това е отвореното банкиране, което се счита за истинска революция в света на финансите. То отваря платежния пазар на ЕС за небанкови дружества и дава възможност на потребителите да плащат директно от бaнĸoвaтa cи cмeтĸa пpи пaзapyвaнe в интepнeт бeз да използват карта или пocpeдниĸ.
Paysera е глобална онлайн платформа, която предлага разнообразни дигитални платежни услуги за физически лица и компании. Дружеството е създадено през 2004 г. в Литва, а днес вече оперира в над 180 държави с фокус върху европейския пазар.
Paysera LT е лицензирано дружество за електронни пари, което предлага платежни услуги в ЕС и се регулира от Централната банка на Литва. Компанията получава редица отличия през годините, сред които Наградата на публиката от Lithuanian FinTech Awards 2022.
Компанията стъпва на българския пазар през 2016 г. Дружеството е регистрирано в БНБ по реда на Наредба 16 като чуждестранно дружество за електронни пари, имащо право да предлага услугите си на територията на България.
