Над 65% от фирмите, членове на българската стопанска камара (БСК), се оплакват от липсата на кадри с необходимата квалификация и умения. Това се посочва в становище на работодателската организация, изпратено на образователния министър Меглена Кунева относно състоянието и възможностите за бъдещо развитие на професионалното образование и обучение (ПОО) в България. Поводът за изготвянето на документа е насрочената за днешния следобед среща при вицепремиера Кунева, на която ръководителите на работодателските организации са поканени да представят вижданията си и конкретните си предложения за развитието на професионалното образование у нас.
В становището си БСК подчертава влошеното съдържание и качество на професионалното образование и обучение и сериозния отлив от него от страна на младите хора, неефективната система за кариерно ориентиране, както и липсата на преподаватели с адекватни на съвременното технологично развитие компетенции.
От камарата подчертават, че е съществен недостигът на оператори на машини и съоръжения, техници, технолози, механици, монтьори, заварчици, стругари, шофьори, кранисти, готвачи и др. Този дефицит се наблюдава най-осезателно в добивната, химическата, металургичната, дървопреработващата и хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, строителството, енергетиката, транспорта, сервизната поддръжка на автомобили, търговията и услугите, хотелиерството и ресторантьорството. В регионален аспект, най-изострен е недостигът на кадри със средно професионално образование в регионите Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Ямбол, Благоевград и др.
„За 12 години броят на учениците в професионалните гимназии намалява с около 30%, засилва се тенденцията на „бягство“ на младите хора, особено от професии, свързани с промишлеността, към преобладаващата част от професионалните гимназии се насочват млади хора с нисък успех и липса на мотивация“, се казва в становището на БСК.
В него се допълва още, че ниският интерес към професионалното образование води до закриване на паралелки и дори цели гимназии с развита материална база и с доказан капацитет за обучение по важни за индустрията професии.
„Изградената с европейски средства мрежа от центрове за кариерно ориентиране работи неефективно, липсват и политики за ранно кариерно ориентиране с оглед привличане в различните форми на ПОО на учениците, които са застрашените от отпадане или вече са отпаднали от училищната система“, се казва в позицията на БСК.
С цел преодоляване на тези дефицити, експертите на камарата предлагат да бъде изградена адаптирана към потребностите на учениците информационна система с база данни за особеностите на пазара на труда, за структуроопределящите предприятия в регионите, както и за особеностите на отделните професии, която да подпомага тяхното кариерно ориентиране и преход от учене към работа. От друга страна, необходимо е и създаването на информационна система с база данни за завършилите професионални гимназии, която да подпомага работодателите при търсенето на кадри с подходяща квалификация.
По отношение на преподавателския състав БСК алармира, че се задълбочава тенденцията на неговото застаряване и феминизиране, като за 15 години броят на младите учители (до 34 г.) е намалял от 23% на около 8%, а в следващите 7-10 г. ще се пенсионират над 50% от учителите в професионалните гимназии. Освен това базовата теоретична и практическа подготовка на преподавателите е остаряла и познанията им не кореспондират с нивото на технологично развитие на съвременните производства. На този фон, липсва регламент и условия за задължителна периодична квалификация на учителите (особено на тези по специалните предмети) и не се създават условия за привличане като преподаватели на представители на висшите училища и на заинтересованите предприятия, смятат работодателите. За преодоляване на тези проблеми, според БСК, е необходимо да се развиват регионални и държавни социални политики за подкрепа и привличане на млади учители чрез различни по вид стимули, вкл. преференциални кредити, осигуряване на целеви средства за заем и закупуване на жилища и др.
Според БСК, моделът на финансиране на професионалното образование и обучение не стимулира повишаването на неговото качество, а практически насърчава съществуващият небалансиран план-прием на ученици.
„С делегираните бюджети ученикът се превръща в „пари“, не се прилага смесен модел на финансиране (допълнителни критерии), по подобие на висшите училища. На лице е неурегулирана конкуренция между различните видове училища, от която основен губещ са професионалните гимназии. Неоправдано нарастващ е броят на паралелки в езиковите гимназии, общообразователните и други „елитни“ училища“, се казва в позицията на БСК.
Според експертите на камарата съществен проблем е и фактът, че държавният план-прием не се базира на проучване на потребностите от професионално образование и обучение по приоритетни за държавата икономически и обществени сфери, а обслужва намерения на професионални гимназии и училища за запълване на техния капацитет. Освен това, мрежата от професионални гимназии не отговаря на профила и потребностите на отделните регионални икономики.
„Не е създадена работеща система за средносрочно и дългосрочно прогнозиране на потребностите от квалификации (на регионално и секторно ниво), с която да е обвързан държавният план-прием в професионалните гимназии. Необяснимо се бави и въвеждането на поднормативната уредба относно „защитените от държавата професии“, пише още в становището.
