Впечатляващо голям брой фирми в България са от категорията "спящи" - регистрирани са, но не работят и нямат приходи и разходи, или поне така твърдят собствениците и директорите им. Това се потвържава и от последната кампания за подаване на годишните отчети за 2023 г.,  която приключва на 1 юли. Данните дотук показват, че за всяко шесто предприятие миналата година е била "нулева", без дейност.

От Националния статистически институт съобщиха, че дни преди финала малко под половин милион предприятия (495 582) са представили необходимите документи. В това число влизат и работещи, и "спящи" фирми. Фирмите от втората група имат нулеви или символични приходи и разходи. Затова вместо отчети за дейността те подават само декларации, че са били неактивни (или че оборотите им за цялата година са били под 500 лв.). Оказва се, че до момента в НСИ са постъпили над 80 000 такива декларации - тоест всяко шесто предприятие е у нас е било без дейност през миналата година. А реалният процент вероятно е още по-висок, защото ако фирмата вече е подала декларация за липса на дейност за 2022 г., няма нужда пак да декларира, ако е останала неработеща и през 2023 г.

Не е тайна, че в България недобросъвестни "предприемачи" учредяват и регистрират фирми не за да развиват бизнес, а за да излъжат бюджета. Често точно такива кухи дружества се появяват по веригата в схеми за източване на ДДС или за измами с осигуровки. В немалко случаи "собственикът" е малограмотен, или не съвсем с ума си, а някой е използвал данните му, за да впише ЕТ или ООД, на което да стовари неплатени задължения към хазната или загуби.  

В края на миналата година например МВР се похвали със спецоперация, при която е била разбита международна мрежа за данъчни престъпления в особено големи размери.  В схемата са участвали дружества с реална дейност, които са укривали данъци чрез поредица от фирми от категориите "спящи" и "фантоми" ("липсващ търговец"). Последните във веригата, на които са начислявани загубите, са били регистрирани на имената на лица, които са граждани на държави извън ЕС (тоест държави, с които нашите власти нямат добър обмен на данъчна и друга информация).

Статистики за "фантомите", "кухите", "спящите" няма.  

Разбира се, има много фирми, които са във "фризера" по обективни причини - например заради лоша пазарна конюнктура, сбъркан бизнес план, липса на опит и т.н. Показателно е, че всяка година в България се учредяват по 30 000-50 000 нови предприятия, а само 10% от тях оцеляват до втората година. 

За да отсее тези случаи, при които няма злонамереност, миналия декември Министерството на правосъдието предложи законови промени, които да направят по-бързо и по-лесно доброволното закриване на предприятия без дейност. Сега тези процедури отнемат от 1 до над 5 години, признават от Агенцията по вписванията (АВ), към която е Търговският регистър. По данни на АВ за първата половина на 2023 г. е имало 16 492 производства по ликвидация, които не са приключени, като от тях близо половината - 8170, продължават повече от петилетка. 

За да се възползва от закриване по "бързата писта", фирмата трябва да декларира, че в последните 12 месеца не е имала дейност, не е наемала персонал, не се е регистрирала по ДДС и няма неплатени публични задължения, гласят предложените промени в Търговския закон. 

Годишните отчети на предприятията се подават по електронен път в адрес - https://isbs.nsi.bg. Служители на НСИ ще дават консултации по телефона до самия край на кампанията - от 08:00 до 21:00 часа на 1 юли.

Всички групи фирми могат да подават отчети и декларации с квалифициран електронен подпис (КЕП). По-малките - ЕТ, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, както и физически лица в случаите по чл.29 а от ЗДДФЛ, могат вместо е-подпис да използват ПИК на НАП.