Количеството на незаконно добитата дървесина у нас продължава да е притеснително високо, сочат данните от публикувания днес доклад на природозащитната организация WWF. Според анализа нерегламентираният дърводобив в България за периода 2018-2022 г. все още е между 1/4 и 1/3 от размера на официално добитата дървесина. Нещо повече, оказва се, че половината от привидно законния дърводобив е извършван при нарушения на законите за горите, околната среда, биологичното разнообразие и защитените територии. По оценки на специалисти нелегалната сеч генерира скрити приходи от над 100 милиона лева годишно.

„В анализа използваме различни източници, сред които годишните отчетни доклади на Изпълнителна агенция по горите, релевантни данни от Националния статистически институт, както и широка законова рамка. На тази база можем да направим обоснован извод, че незаконният дърводобив се запазва висок. За една усреднена година той възлиза на 1,7 млн. куб.м от официално регистрирания добив. Данни за незаконна сеч, макар и в малък размер, имаме дори от трите национални парка – „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“, коментира Добромир Добринов, старши експерт по природозащитно законодателство и съавтор на анализа.

Документът отчита и най-широко разпространените схеми за незаконен добив и продажба на дървесина. Сред тях са:

добив на немаркирани дървета в насаждения, предвидени за сеч;

манипулации при изчисляване на обема на дървата за огрев и технологичната дървесина;

скриване на незаконно добита дървесина при експедицията ѝ;

манипулации при окачествяване на маркираните дървета.

Предпоставки за развитието на нелегален дърводобив у нас

Една от предпоставките за злоупотреби в горите е недостатъчният брой служители, ангажирани с тяхната охрана, смятат специалистите. В момента с тази отговорна задача се занимават малко над 3000 души в цяла България. През последните години броят им постепенно намалява. Продължава да спада и делът на средствата, които държавният бюджет отделя за управлението на горите.

„През последните пет години държавата е предприела някои стъпки в правилната посока, но, за съжаление, те не успяват да повлияват ефективно върху незаконосъобразните практики. Наблюдава се увеличаване на броя на проверките, но и намаляване на броя на констатираните нарушения. Административно-наказателните и наказателните мерки не водят до справедливост. Събираемостта на глобите и санкциите достигат едва 33% от установените нарушения, което на практика обезсмисля наказателните процедури“, допълва Добринов.

Друга сериозна предпоставка за незаконен дърводобив е свързана със социалното неравенство и нивото на хронична бедност у нас. Цената на дървата за огрев се увеличава, а броят на домакинствата, живеещи в трайна бедност е намалял минимално за последните пет години. Това оказва допълнителен натиск за ползване на незаконно добита дървесина. Всъщност потреблението на дърва за горене от населението е и най-голямото перо в баланса на дървесината, пише още в доклада. По данни на агенция „Алфа рисърч“ за 2021 г. 957 463 домакинства са закупили по 5,166 куб.м дърва за огрев или общо близо 5 млн. куб.м.

Не на последно място докладът определя контролните механизми върху добива и търговията с незаконна дървесина като слаби. Независимо от сериозния интерес към темата, гражданите не проявяват активност и не допринасят в борбата срещу нелегалния дърводобив, а съдебната система страда от хронични проблеми като липсват целенасочени стъпки за тяхното преодоляване, отчитат авторите на анализа.