Ролята на стандартите съвсем не е маловажна. Това каза днес Невена Коларова, експерт към Българския институт по стандартизация, по време на конференцията "Качество на живот и защита на потребителите".

Само наличието на надпис "БДС", придружен от номер, не значи, че даден продукт отговаря на стандарт за качество. За да се докаже, че продуктът отговаря на даден стандарт, е нужно наличието за марка за съответствие със стандарта.

Надпис от рода: "Всяко шише водка отговаря на стандарти за качество ISO 9001" представлява заблуда на потребителя. Това е така, тъй като тези системни стандарти не носят на потребителя никаква информация за съдържанието, каза още Коларова.

Подобно е положението и с надписите върху бутилките на минерална вода "Девин", даде за пример Коларова. Върху тях е изписано, че те отговарят на ISO 22 000, което не отговаря на изискванията, на които трябва да отговаря минералната вода.

Всякакви маркировки за съответствие, поставени върху продуктите, техните опаковки и съпровождащите ги документи показват съответствие със стандарт или някакъв друг вид документ. За съжаление предписанията на стандартите не са известни и не се считат за важни, каза още Коларова.

Много от производителите поставят върху опаковките си надпис TS, което значи „техническа спецификация на производителя'. Този надпис най-често се поставя върху хранителни продукти и представлява документ за качество, издаден от производителя, но е недостъпен за потребителя. Това е така, тъй като той не може да бъде сигурен дали това, което яде, отговаря на някакви нормативни актове.

Информацията, която носи всяка маркировка за съответствие, поставена върху продукт, опаковка или придружаващите го документи, формира част от договорните отношение между доставчик и купувач, каза още Коларова. Когато една маркировка е достатъчно ясна, всеки купувач знае какво купува и какво може да изисква от доставчика, допълни тя.

Предстои въвеждането на българска маркировка за оценяване на съответствието. В процес на разработване са схемите за сертификация, поясни Коларова.

Начинът, по който българският потребител отстоява интересите си, е коренно различен от практиките в Европа. Това каза заместник-министърът на икономиката и енергетиката Нина Радева. Според нея това се дължи на факта, че хората не познават и не умеят да защитават добре правата си.

Налице е нужда от промяна във философията на Комисията за защита на потребителите. Тя трябва осъществява контрол върху пазара, но не постфактум, а да има механизми, които гарантират изначално безопасността на пазара, допълни Радева.


Още от конференцията „Качество на живот и защита на потребителите”
Стандартите за качество в туризма не се спазват