Снимка: Corbis


Има известна доза истина в твърденията, че се използва сода каустик, за да се намали киселинността на млякото. Слага се някой път от събирателните пунктове. Това обясни в предаването "Тази сутрин" на bTV Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопроизводителите.

Припомняме ви, преди една седмица 2-годишно момченце от Търговище се натрови със сода каустик, която се е съдържала в кофичка кисело мляко "Искра". Първоначалният анализ на пробите от партидата кисело мляко на фирмата-производител "ЮЕС Комерс", извършен от РВМС-Търговище обаче, не показа наличие на натриева основа. Впоследствие проби бяха изпратени за проверка в Националната референтна лаборатория, а по случая започна прокурорска проверка.

"Злоупотребява се, това е престъпление", категоричен е той. В предприятията трябва да има строг контрол. Предприятията, които държат на името си, влагат средства в лаборатории, включително и подвижни, каза Димитър Зоров.

Той обясни и каква е разликата между качественото и по-скъпо сирене и сиренето, което е на цена от 3-4 лв. По думите му килограм добро сирене се прави от 7 л мляко

Средно цената на суровото мляко, съпоставимо с европейското, е около 50 ст. Начисляват се още разходи за транспорт и ДДС. Като се изчисли всичко цената става 6,40 лв. И като стигне до магазина – минава 7 лв.

При по-евтиното сирене технологията е следната - вдигат температурата на пастьоризация, спестяват растителните мазнини и се прави от 3-4 л мляко, обяснява Зоров. Не се умира от него. Друг е въпросът къде са контролните органи.

Сухото мляко винаги се прави от най-качественото прясно мляко. Използва се, защото цената му е много ниска, отбеляза той.

Асоциацията на млекопреработвателите направи стандарти за български продукти с идеята, който работи по тези рецепти, да може да използва името български сирене, мляко и кашкавал, напомни Зоров.

При производството на качествени кренвирши се използва 70% червено месо и 30% бяло месо, което съдържа сланина и сурогати, които са вид добавки, а не рога и копита. Това обясни от своя страна Костадин Чорбаджийски, председател на Управителния съвет на Асоциацията на месопреработвателите.

Килограм кренвирши трябва да струва от 4 до 6 лв. Кренвиршите се правят от плешка, джолан, а не от бонфиле. Не може да има кренвирш от 10 лв., смята той. По думите му разликата между евтиния и скъпия кренвирш е в хранителната стойност и във вкусовите качества. Ако всичко е изписано коректно на етикета, няма проблем и хората не трябва да се притесняват.

Всяка една транспортна опаковка е придружена със съответния етикет и елкод, който генерира информация. По него може да се проследи по какво месо е направен кренвиршът и къде е реализиран, обясни Чорбаджийски.

Може би някъде се ползват свински кожички на прах, предположи Чорбаджийски. Има контролни органи, да кажат, добави той.

И двата кренвирша – от 4 лв. и от 6 лв., са безвредни, твърди председателят на Асоциацията на месопреработвателите. По-скъпият е по-плътен, добър цвят – бледорозов, с повече протеини (животински). Българското производство осигурява 40% от суровините, другото се внася от ЕС, уточни Чорбаджийски.