Руската държавна инвестиционна банка Внешэкономбанк (ВЕБ) най-вероятно ще изпадне в състояние на неплатежоспособност и ще се наложи в нея да бъдат инжектирани средства от страна на държавата, за да бъде спасена, предаде Wall Street Journal. Причината за тежкото финансово състояние на може би най-значимата за Русия институция са последиците от олимпаидата в Сочи, в резултат на която през идните години банката е изправена пред падежиращ дълг на стойност 20 милиарда долара, повече от 4 млрд. долара от които падежират през настоящата година. Освен това дълговете на банката идват в момент, в който тя не може да се рекапитализира на международните пазари в резултат от санкциите срещу Русия.
Въпреки че руският президент Владимир Путин посочи, че по-голямата част от разходите за зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г. ще се поемат от частни инвеститори, немалка част от 50-те млрд. долара, които бяха необходими за изграждането на съоръженията и инфраструктурата в курорта, бяха покрити от ВЕБ, като поне 2,9 млрд. долара от тези разходи не се обслужват. Същевременно две години по-късно дълговете, които банката пое, за да финансира работите в Сочи, започват да падежират, а ВЕБ е отрязана от международните пазари, които години наред използваше, за да балансира финансите си посредством евтин кредит.
„Що се отнася до активите, най-големият проблем са лошите кредити“, коментира старшият кредитен анализатор в московския клон на ING Йегор Фьодоров. „По отношение на задълженията, проблемът е, че ВЕБ има изключително големи експозиции към международните капиталови пазари. И когато санцкиите над Русия бяха наложени, ВЕБ беше отрязана от достъп до този канал за финансиране“, допълни още експертът.
Финансови проблеми във ВЕБ означават почти гарантирани проблеми и за властта в страната, тъй като консолидираните активи на банката възлизат на 56,9 милиарда долара – повече от 5% от брутния вътрешен продукт на страната. Затова в края на миналия месец премиера на Русия Дмитрий Медведев посочи, че правителството ще отпусне помощ на стойност 2,2 милиарда долара, за да може кредиторът да посрещне плащанията по непосредствено падежиращите си дългове. Малко по-късно новият директор на ВЕБ Сергей Горков изтъкна, че средствата са стигнали на банката, но и че тя ще трябва да разработи дългосрочна стратегия за финансовото си оздравяване до 30 юни тази година.
Но въпреки относително спокойния тон на Горков, местни анализатори прогнозират, че за оздравяването на институцията ще е необходима държавна инжекция на стойност поне 300 милиарда рубли или 4,47 милиарда долара само до края на годината, като тази новина за властите в страната идва на фона на свиващите се бюджетни приходи заради спада на цените на петрола на международните пазари. Благодарение на това Москва вече оряза разходите си за здравеопазване и образование и замрази пенсиите и заплатите на държавните служители в опит да задържи бюджетния дефицит до 1,5 трилиона рубли (или 3% от БВП) към края на годината.
