Пет проекта за решение за повторното отваряне на блоковете на АЕЦ "Козлодуй" ще бъдат гледни утре сутрин в Народното събрание. Предложенията са на парламентарната енергийна комисия, на Красимир Каракачанов, на Волен Сидеров и група народни представители, на Минчо Христов и на депутатите Рамадан Аталай, Пламен Ранчев и Младен Червеняков. Изключително напрегнато протекоха днешните дебати във връзка с предложенията за отварянето на блокове на АЕЦ „Козлодуй”.


Очаква се загубите от спрените доставки на природен газ за страната да достигнат до 500 млн. лв.

До момента изчисленията сочат, че те са около 183 млн. лв. Това каза председателят на комисията по енергетика към парламента Рамадан Аталай при представянето на становището на комисията по отношение на проектопредложенията за отварянето на блоковете на АЕЦ "Козлодуй", предаде Агенция „Фокус”.

В момента се прави оценка на загубите на българската икономика от газовата криза.  Ако се окаже, че те надвишават 0,6% от БВП, ще бъде поискана солидарна подкрепа от Европейската комисия. Това обясни министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров по време на обсъждане в парламента на отварянето на блокове на АЕЦ „Козлодуй”, предаде Дарик радио.

Министърът обясни, че от началото на кризата досега над 197 млн лева са загубите на икономиката в страната, но все още данните не са пълни. От 406 наблюдавани фирми 266 твърдят, че търпят преки загуби.

Това, което предлага енергийната комисия, няма основание, коментира председателят на ДСБ Иван Костов. По думите му желанието на БСП да отвори спрените блокове цели да се създаде алиби за последващи санкции от Европейската комисия.

Тогава когато се налага, националният интерес трябва да бъде защитен, заяви председателят на Движение „Напред” Красимир Каракачанов. По думите му нямало нито един аргумент да не бъдат отворени блоковете. Брюксел няма да даде отваряне на 3 и 4 блок, коментира бившият външен министър Соломон Паси и категорично се обяви против идеята.

Скоро истината ще излезе наяве - кой е подписвал газовите договори, какви са компенсациите за страната и кой е виновен за това.

Това каза по-рано днес от парламентарната трибуна депутатът от "Коалиция за България" Румен Овчаров. Той обясни, че договорите за доставка на газ за България са в секретна секция и призова депутатите да отидат и да ги прочетат.

„Докато не бях тук, сте изговорили толкова много лъжи и измислици по мой адрес. Вие продължавате да говорите измислици и днес. Направете си справка”, коментира депутатът.

„Румен Овчаров няма никакво отношение по подписването на този меморандум. Знам, че съм виновен за всичко, за което ви се ще на вас да съм виновен”, заяви той.

Приключилата криза с доставките на газ в България донесе тежки щети. Това каза от парламентарната трибуна министърът на външните работи Ивайло Калфин. По думите на министъра факт е, че от кризата са излезли поуки. Газовата криза нанесе щети на икономиката и те се наслагват от икономическата криза, обясни министърът.

Той обясни, че България до момента е получила компенсации заради затворените блокове. Компенсациите, които получаваме приключват 2009 г. и те не покриват загубите заради затварянето. Така тази година България е насърчена да търси компенсации за след 2009 г.

„Затварянето на блоковете има единствено политическо обяснение, а не и техническо или юридическо”, заяви Калфин. Министърът припомни, че затварянето на блоковете е станало под натиск на ЕС. „Ние можем да започнем процедури за пускането на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”, но не едностранно, а с консултации с ЕК. Това е право на България по Договора за присъединяване”, каза той. Ако комисията откаже пускането на блоковете или поне на един от тях, страната ни може да търси компенсации за това, обясни Калфин.

По думите му искането на България ще има голяма сила, ако имаме обща позиция на институциите.

България не може да се позове на член 36 от Договора за присъединяване към ЕС с искането си за рестартиране на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”. Това каза министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова в парламента при дискусията по проекторешението, внесено от БСП и ДПС за започване на преговори с ЕК за повторно отваряне на реакторите.

Според Грънчарова чл. 36 от Договора дава възможност за защита, а не за компенсации. „Ако реакторите произвеждаха газ и бяхме в апогея на кризата, може би щях да съм от първите в защита на възможността правителството да се обърне към ЕК, позовавайки се на чл. 36, макар и пак на ръба на процедурата", каза министърът по европейските въпроси.

По думите й трябва да се търсят възможности за съфинансиране от Брюксел по въпроса за разширяването на хранилището в Чирен, свързването на газопреносната мрежа в региона, както и политическа подкрепа при реализирането на проекта "Набуко".

За всичко това тя припомни, че са нужни 920 млн.евро. На финала на изказването си Грънчарова призова дебатът да не се използва за помпане на вътрешнополитически мускули преди изборите.

Българското правителство най-вероятно ще поиска компенсации за последствията от газовата криза директно от „Газпром", съобщи в парламента министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Вече са предявени претенции към едната от трите фирми-доставчици, която е на „Газпром".

По един от тези договори претенциите трябва да бъдат предявени в тридневен срок от започване на кризата. Претенциите са предявени. Към другите две фирми акумулираме претенциите, ще ги изразим количествено и ще бъдат предявени в близките дни. С това се занимава кризисния щаб на 21 януари и на 22 януари, тъй като това е нещото, което трябва да се направи, информира Димитров.

Имаме всички основания и ще го направим, заявявам го отговорно. Ще предявим претенции за понесените преки и косвени загуби директно към „Газпром”. Това ще бъде направено най-вероятно от името на българското правителство към компанията „Газпром”.

Дясната опозиция изпитва неистов страх от позитивния резултат на решението за отварянето на 3 или 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”. Това каза от парламентарната трибуна председателят на Парламентарната група на "Коалиция за България" Ангел Найденов. Въпреки това Найденов не изключи възможността резултатът от това решение да бъде негативен

Според депутата, над 90% от българските граждани, които подкрепят тази позиция, са наясно с тази възможност. „Има рискове от подобно решение – и икономически, и политически. Това решение изразява политическа позиция, политическа воля и съответства на волята на българските граждани”, каза Найденов. „Наистина ли няма решение, което да обедини народните представители, макар и накрая на мандата на това Народно събрание”, попита Найденов.

*Информацията е актуализирана към 18.25