В края на юни годишният растеж на кредита за частния сектор се ускори до 12.6 на сто спрямо 11.2 на сто в края на май, пише в редовния месечен обзор на българската икономика, правен от Министерството на финансите. Принос за тази динамика имаха както домакинствата, така и нефинансовите предприятия в синхрон с положителното развитие на пазара на труда, частното потребление и износа през второто тримесечие.

Въпреки все още слабата инвестиционна активност, растежът на кредита на нефинансовите предприятия от началото на годината се ускори, движен основно от овърдрафта. Тази динамика отразява повишеното търсене на оборотни средства от предприятията на фона на значително нарасналите производствени разходи, поради по-скъпите суровини и материали. Растежът на кредита на нефинансовите предприятия към края на юни възлезе на 10.6 на сто спрямо същия период на 2021 г., като този на овърдрафта беше 22.8 на сто при 5.6 на сто в края на миналата година.

Запазващата се среда на ниски номинални лихвени проценти при растяща инфлация допринесе за продължаващо високо търсене на кредити от страна на домакинствата, които се увеличиха с 14.7 на сто спрямо юни 2021-а. Увеличение през полугодието имаше едновременно на потребителските кредити (годишен растеж от 13% в края на юни при 12.3% в края на май). Търсенето на жилищните кредити остана високо (с ръст от 18.2% на годишна база), като за последните влияние оказа и  продължаващото нарастване на цените на недвижимите имоти.

Среднопретеглените лихвени проценти по потребителските и жилищни кредити се понижиха през юни, съответно до 7.53% и 2.51%, докато тези по нови кредити на нефинансови предприятия леко

се повишиха. Средната възвръщаемост на срочните депозити остана на отрицателна територия, като се понижи до минус 0.13%, което основно се дължеше на лихвените проценти по депозити на нефинансовите предприятия в евро.

В края на първото полугодие салдото по Консолидираната фискална програма остана положително в размер на 0.8% от прогнозния БВП , пише в редовния месечен обзор на българската икономика, правен от Министерството на финансите. Излишъкът се удвои спрямо предходния месец, като салдото се подобри в сравнение с почти балансирана позиция, отчетена преди година. Сред подсекторите, положителни нетни салда бяха регистрирани по бюджетите на общините, фондовете на ЕС и някои публични компании и фондове. Балансът на държавния бюджет бе отрицателен, включително централният бюджет и общият бюджет на министерства и ведомства.

Отрицателно бе и салдото на бюджета за социално осигуряване.

Растежът както на приходите, така и на разходите продължи да се ускорява през юни, съответно до 14.1 на сто и 9.8 на сто на годишна база. Увеличението на приходите бе подкрепено от всички

основни групи, като данъчните постъпления отново имаха основен принос.

Косвените данъци допринесоха най-много за възходящата динамика, водени от по-високото ДДС при внос, с оглед нарастващите количества и цени. Данъците върху печалбата и доходите, както и социалните и здравните вноски също подкрепиха увеличението. Приносите им за общото нарастване на приходите се повишиха.

Растежът на разходите се дължеше на по-високите средства за текуща поддръжка, субсидии и социални плащания, докато капиталовите разходи продължиха да намаляват.

Към края на полугодието държавният дълг възлезе на 21.3 на сто от прогнозния БВП при 23 на сто  от БВП година по-рано.