Населението на България се топи с доста бързи темпове. Най-бързо се обезлюдяват Североизточна и Северозападна България. В някогашните големи областни центрове Видин, Враца, Монтана броят на хората намалява по-бързо, предвид огромната безработица.

През 2060 г. българите ще бъдат между 5.5 и 5.6 млн. души. Това прогнозира пред iNews.bg Член-кореспондентът Атанас Атанасов, който е и заместник-председател на БАН.

В началото на миналия век /1887-1905 г./ населението на България е 4 036 000
души. След близо сто години населението е достигнало близо 9 млн. Статистиката сочи, че през 2010 г. сме 7,5 млн., а преброяването от т.г. показва, че сме 7 364 000 души. Основната причина за намаляване на населението е отрицателният естествен прираст - раждаемостта у нас се движи между 9-10 на 1000, а смъртността е между 14-4,6 на хиляда, т.е. всяка година оставаме с 4-5 души по-малко, информира БТА.

След 10-15 години една пета от населението на страната ще бъде над 65 г. Младите хора под трудоспособна възраст /под 14 години/ през 2001 г. са 1 286 000, през 2010 г. - 1 095 000, а през 2060 г. се очаква да намалеят до 660 000. Българите в трудоспособна възраст от 4,6 млн. през 2001 г. се очаква да намалеят почти двойно през 2060 г. - на 2,7 млн. души. Броят на хората над 65-годишна възраст от 1,9 млн. се очаква да нарастне на 2 046 000 души.

За 60 години ромското население се е увеличило почти двойно от 2,60 на сто на 4,09 на сто.

Ако в цялата демографска картина на България има нещо положително, то това е раждаемостта. Твърде рано е обаче да се определи лекото покачване като тенденция за подобрение на прираста. По данни на Виенския статистически институт през 2030 година, населението ни ще е 89% от сегашните 7 364 570 души (по данни на НСИ от последното преброяване).

Атанасов подчерта, че е необходима актуализация на демографската стратегия. Преди тя се изготвяше от учените демографи. Откакто попадна в ръцете на чиновниците от Министерски съвет, обаче тя не е осъвременена.