Според проектокодекса за застраховането застрахователен агент няма да е задължително свободна професия – това е само една от опциите, заяви пред депутатите от Комисията по европейска интеграция Апостол Апостолов, председател на КФН. Една от забележките на председателя на парламентарната комисия Атанас Папаризов по проектокодекса беше, че и у нас трябва да бъде дадена предвидената в евродирективата за застрахователното посредничество възможност агенти да бъдат хора с други професии, наред с основната си дейност.

Според действащото законодателство хората със свободни професии трябва да се регистрират по БУЛСТАТ. Тази регистрация обаче не е задължителна за тези, които работят на трудов договор някъде. С други думи, ако бъдещият кодекс не регламентира застрахователния агент изрично само като свободна професия, задължението за регистриране по БУЛСТАТ ще отпадне за голяма част от агентските мрежи на българските застрахователи. Публична тайна е, че в момента много застрахователни агенти работят на трудов договор някъде и сключват застраховки в свободното си време.

В преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането да се предвиди промяна на Закона за Комисията за финансов надзор, която да отмени необжалваемостта на актовете на КФН за издаване и отнемане на лиценз, считано от 1 януари 2007 г., предлага още Папаризов. В официалното становище на парламентарната комисия по евроинтеграция се подчертава, че тази необжалваемост противоречи на Директива 2002/83 на Европейската общност. Според евродирективата всички актове на компетентните административни органи засягащи застрахователите трябва да подлежат на съдебно обжалване. Освен това Първа директива 73/239 на Европейската икономическа общност предвижда възможност за съдебно обжалване на отказа за издаване на лиценз за извършване на застрахователна дейност, се подчертава още в становището на депутатите.

Да бъде променена Наредбата за собствените средства и границата на платежоспособност на застрахователите, така че режимът у нас да съответства на Директива 2002/83 на Европейската общност, препоръча още парламентарната комисия. Такива изменения се предвижда да бъдат направени до края на тази година, съобщи Апостол Апостолов. Той допълни, че се предвижда решенията на КФН за налагане на принудителни мерки на застраховател да бъдат публикувани в "Държавен вестник" и в аналогичния за ЕС "Официален вестник". Така той отговори на предложението на Атанас Папаризов в проектокодекса да се посочи изрично, че предприеманите от КФН оздравителни мерки спрямо застрахователи трябва да бъдат публично огласявани. Това е изискване на Директива 2001/17 на Европейската общност относно оздравяването и ликвидацията на застрахователните дружества.
В крайна сметка Комисията по европейска интеграция подкрепи единодушно проектокодекса за застраховането на първо четене. Нашето обсъждане щеше да е значително по-полезно, ако законопроектът не беше вече приет на първо четене в пленарна зала, подчерта депутатът Йордан Величков. Приемането на законопроект в пленарната зала преди обсъждането му от специализираните комисии е в разрез с парламентарната практика. Особено странен е фактът, че в случая се пренебрегва точно Комисията по европейска интеграция, след като с приемането на кодекса се бърза заради поетите от България ангажименти по линия на евроинтеграцията, коментираха експерти. Според тях не е изключено това бързане да обслужва нечии корпоративни интереси./INSURANCE.BG