Страната ни няма право да изнася живи прасета в други държави, членки на Европейския съюз, до 2017 г. Причината за тази рестрикция е класическа чума по свинете, която върлува в някои страни от общността.

Изключения може да има само за пратки с прясно свинско месо, месни заготовки и месни продукти, произведени от родни ферми при условие, че свинете са отглеждани в стопанства, в които 12 месеца назад не е имало случай на класическа чума по свинете, а фермата е разположена извън предпазна или надзорна зона.

Друго условие е свинете да са гледани в стопанството най-малко 90 дни, а месец преди изпращането им до кланицата в същата ферма да не са приемани нови животни.

Сред условията за износ са също обектът да прилага план за биологична сигурност и поне два пъти годишно да е бил проверяван от контролен орган, както и да има ветеринарен сертификат съгласно европейските изисквания.

От Асоциацията на месопреработвателите в България твърдят, че през последните години чумата в ЕС до известна степен е овладяна, затова изискват да се направи точна картина на епидемиологичната обстановка във всяка страна от ЕС. 

За тази цел е необходимо да се състави списък, в който да бъдат изброени областите в отделните държави, в които ситуацията в свиневъдните обекти като цяло е благоприятна и се подобрява и по отношение на популацията от диви свине.

В интерес да се раздвижи износът от България спешно трябва да се поставят и условия, при които да се дава картбланш да се изпращат живи животни до кланици или до стопанства, които се намират извън патогенните области на съответната държава членка, съобщава в. “Марица”.

По данни на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), в България класическа чума по свинете е регистрирана последно през 2009 г. Тогава са констатирани 8 случая при диви свине в държавно дивечовъдно стопанство “Каракуз”, община Тутракан, област Силистра.

За да не се допусне болестта у нас миналата година от БАБХ са разработили специална програма за контрол и ваксинация на дивите прасета, която се прилага в 28-те области на страната.

От БАБХ предупреждават, че най-уязвими на заболяването са прасетата от фамилните ферми и особено тези, които са гледани в задните дворове. Те обикновено се угоявали с всевъзможни хранителни отпадъци, между които и остатъци от кетъринги, които били потенциални огнища на зараза.