Българите са проявили по-слаба активност в плащането на задълженията си през месец май спрямо предходния април. Това сочи индексът на събираемостта (ИНС) на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ). Цифровият показател демонстрира тенденциите във възможността за плащане на задълженията на домакинстватa на месечна база. Фиксираният на 100 пункта през януари 2010 г. ИНС е 119 през май при 122 през април.

„Спадът може лесно да се обясни със струпването на празнични дни през месец май и в края на април”, коментира Райна Миткова-Тодорова, председател на АКАБГ. „Хората масово инвестираха месечните си приходи и дори част от заделените си пари, за да пътуват, което ги накара да оставят месечните си задължения на заден план. Абитуриентските балове също доведоха до спад на събираемостта, тъй като много родители имаха разходи около завършването на децата си. Някои просто пренебрагнаха досегашните си задължения, но имаше и други, които влязоха в дълг, за да покрият разноските по бала”, добавя Миткова-Тодорова.

Прогнозите на експертите от асоциацията обаче не вещаят ръст в събираемостта и през месец юни. Според наблюденията на колекторските агенции до момента Европейското първенство по футбол отвлича вниманието на домакинствата от ежедневните битови въпроси, каквито са плащанията на различните задължения. Затова се очаква ИНС да се задържи около настоящите стойности или дори да спадне допълнително. По думите на Миткова-Тодорова обаче дълговете все пак не бива да бъдат забравяни, тъй като отказът от плащане днес може да доведе до значително по-сериозни лишения за потребителите в бъдеще. За месец юли обаче прогнозите са коренно различни.

„ИНС демонстрира ясна сезонност във възможностите и желанията на българите да покриват дълговете си”, обяснява Райна Миткова-Тодорова. „Юли традиционно е месецът, в който хората най-стриктно плащат своите ипотеки, лизинги и други сметки. Причината се крие в сезонната заетост – много хора започват работа в туристическия или земеделския бранш с настъпването на лятото, което прави финансовото им състояние по-стабилно и им дава възможност да покриват по-лесно дълговете си”, каза още Миткова-Тодорова.

Настъпването на топлия сезон промени и начина, по който хората започнаха да приоритизират задълженията си, коментират още от АКАБГ. Ако през февруари дълговете за парно са били най-често срещаните и 60% от задлъжнелите лица са имали такива, то мнозина са използвали пролетта, за да се справят с този наложителен разход. Като резултат неплатени сметки за парно към момента имат около 53% от длъжниците. Част от потребителите обаче не са плащали на равни вноски или не са планирали правилно разходите си за парно. Голяма е вероятността тези граждани да получат сериозни сметки за плащане накуп, като това ще стане ясно с излизането на изравнителните сметки. Същевременно събираемостта при водоснабдяващите дружества също са демонстрирали лек ръст и задлъжниелите там са паднали от 55% на 52%.

Пролетта предизвика ръст в натрупването на задължения по потребителски кредити – при 20% преди около 3 месеца процентът на този тип дългове нарасна до 25%. Причината се крие в стремежа на хората да покрият по-съществените си задължения през по-лекия пролетен период, което от своя страна доведе до решението им да оставят потребителските си заеми на заден план.

По отношение на междуфирмената задлъжнялост на драстични промени от началото на 2012 година не ставаме свидетели, показва анализът на АКАБГ. Запазва се тенденцията на значително натрупване на дългове в сферата на строителството. Тенденцията се отразява не само на пряко засегнатите строителни фирми, но и на опериращите косвено в бранша компании. Такива са работещите с метали, търговците и производителите на строителни материали, логистичните компании и други.

„Рискове за задлъжняване се пораждат и като резултат от работата на фирмите по големи проекти, тъй като те често са финансирани от държавата или от европейските фондове”, коментира Ивайло Тосков от Кофас България. „Забавянето на тези плащания води и до затруднения за доставичиците и подизпълнители да покрият всички текущи разходи”, допълва Тосков.

По думите му проблеми среща и хранително-вкусовият бранш в България, тъй като редица големи производители в страната са инвестирали сериозни средства, за да покрият стандартите, наложени от Европейския съюз. Експортноориентираните към Италия и Испания фирми, например, срещат затруднения в получаването на дължимото, което от своя страна затруднява разплащането с всички въвлечени в процеса български компании. Това създава своеобразен „домино” ефект. От АКАБГ очакват продължаващата стабилизация на европейската икономика да се отрази благоприятно и на българската, което да доведе до стабилизиране в показателите на междуфирмената задлъжнялост.