Петдесет процента от жителите на България не биха могли да покрият непредвидени плащания, ако такива изникнат, показва изследване на Евростат, цитирано от Българското национално радио. Анализът на статистическата агенция измерва риска от бедност или социално изключване в отделните страни членки на Европейския съюз през 2014 г., допълва още изданието.

Въпреки негативните данни страната не е на последно място в ЕС по този индикатор. Най-голям е делът от населението, който не би могъл да посрещне непредвиден финансов натиск върху бюджета си, в Латвия, Хърватия и Унгария, където той достига над 60% от жителите. Малко по-добра е ситуацията в Румъния, Гърция, Ирландия, Кипър и Литва, където малко над половината от жителите не биха се справили с неочаквани разходи. Същевременно гражданите на Холандия, Люксембург и Швеция почти не изпитват тревоги от неочаквани разходи – там само 20% от населението не би могло да си позволи такива.

В рамките на целия съюз делът на хората, които не биха могли да посрещнат непредвидено плащане, е 38%. Данните на Евростат показват, че през 2014 г. 24,4% или 122 милиона граждани на ЕС са били изправени пред риск от бедност или социално изключване. Тук България, Гърция и Румъния заемат най-ниските позиции (т.е. рискът от бедност и шансът за социално изключване са най-високи), като в трите държави делът на застрешеното население е бил съответно 40,1; 36 и 40,2%. На другия полюс са Чехия (14,8%), Нидерландия (16,5%), Швеция (16,9%) и Финландия (17,3%).

Евростат дефинира „неочакван разход“ като необходимост месечният доход на някой от представителите на домакинството да бъде насочен в неочаквана посока (лечение, ремонт и т.н.), която се появява поне веднъж в годината. В различните страни доходът е различен, като най-нисък е в Унгария (110 евро на месец), а най-висок – в Люксембург (1800 евро). В България той е 160 евро.