При целия си икономически успех Германи има задълбочаващ се проблем с неравеството и бедността. Известна с висококвалифицираните си кадри, страната всъщност има по-голям дял работещи бедни - хора с работа, които обаче срещат сериозни трудности - отколкото Великобритания, Франция и дори някои по-малко богати държави от Европейския съюз като Унгария или Кипър. Това се вижда най-ясно в областта Рур, градска агломерация от пет милиона души, която някога беше центърът на германската тежка промишленост.

Магистрала, която минава през областта, е известна като "социалния екватор" - разделя предградия, ударени от упадъка на въглищната и стоманодобивната промишленост от другите, облагодетелствани от новите захранващи германската икономика индустрии. На север кухните за бедни и хранителните банки се грижат за безработните, бездомните и бежанците, както и за работещите бедни. На юг висококвалифицирани кадри карат луксозни автомобили до стъклени сгради, в които има високотехнологични и фармацевтични компании.

Социалдемократите се опитват да мобилизират недоволните германци. "Много европейци се опасяват, че пенсията им няма да е достатъчна, наемът не може да се плати или децата им завинаги ще са на временни трудови договори," казва за "Ройтерс" заместник-председателят на ГСДП Ралф Щегнер. Печеленето на тези гласоподаватели, много от които някога са били лоялни на партията, обаче се оказва трудно - социалдемократите изгубиха провинцията на вота през май.

Северен Рейн-Вестфалия, където се намира Рур и където бедността се е увеличила повече, отколкото във която и да било от общо 16-те провинции на Германия, би трябвало да е плодородна почва за това послание. Така и 75-годишната Едит Рена би изглеждала като гласоподавател, когото ГСДП трябва да спечели. "Работих 40 години и отгледах две деца сама," казва Рена, докато си почива облегната на количката си с плодове и зеленчуци, взети на намалени цени в хранителна банка в най-големия град, Дортмунд. "Идвам тук, защото е евтино, така че мога да спестя пари, за да купя подаръци за внуците си." Получава помощи от пенсионирането си преди 10 години, където работи в магазин за хранителни и други стоки. Пенсията ѝ от 620 евро обаче не покрива разходите ѝ и наема.

Освен работещите бедни са се увеличи и пенсионерите, които искат помощи - почти двойно за последното десетилетие. ГСДП използваха това, за да се противопоставят на настояването на консерваторите, че за германците никога не е било по-добре.

Въпреки това посланието на Меркел за стабилен икономически ръст, рекордно ниска безработица, кято все още спада, и стабилни държавни финанси, се харесват на Рена. Гневът ѝ е насочен не към канцлера, а към ГСДП, които реформираха трудовия пазар и системата за помощи в средата на миналото десетилетие, а от това пострадаха традиционните им поддръжници сред работническата класа. "Справяме се добре при Меркел. Защо ще гласувам за партия, която изоставя бедните?"

Германският институт за икономически изследвания установи, че докато икономиката е нараснала с 22% между 1991 и 2014 г., за най-бедните 10 на сто от домакинствата реалният разполагаем доход се е свил с 8 на сто. За най-богатите 10% обаче той се е повишил с 27 на сто. Така въпреки имиджа си на страна с добре платени работници, създаващи стоки на световно ниво, Германия всъщност не се представя добре, ако условията се сравнят в международен план.

Делът на заплашените от бедност германци - онези, чийто разполагаем доход е по-малко от 60% от средната заплата в страната - беше малко над средния за ЕС през 2015 г. според данни на Евростат или около 9.7% от трудещите се. Във Великобритания той е 8.2% към този момент независимо от трудовите реформи, въведени от Лондон от 1980 г. насам. Във Франция е 7.5%, в Унгария - 9.3%, а в Кипър - 9.1%.

Шулц, бивш председател на Европейския парламент, обещава, че ще се откаже от някои от реформите, предприети от собствената му партия по времето на тогавашния канцлер Герхард Шрьодер през първата половина на миналото десетилетие. Те сложиха край на дълъг период на стагнация и висока безработица, като направиха Германия по-конкурентна и помогнаха да се превърне от "Болния човек на Европа" в икономическа сила. Те обаче увеличиха и броя на нископлатените и наети на непълен работен ден, които сега рискуват в по-голяма степен да влязат в категорията на бедните през активния период от живота си или след като се пенсионират.