Очаква се предстоящата среща между Бенямин Нетаняху и Барак Обама в дните след 20 май да мине в приятелска атмосфера. Това сочи според наблюдатели фактът, че израелският премиер и жена му са поканени в президентската резиденция "Блеър хаус" - специално внимание, отделено от стопанина на Белия дом. Колкото до самите преговори, прогнозите са по-скоро мъгляви. Всъщност не се знае за какво ще разговарят двамата лидери, тъй като ситуацията вече е различна от тази, в която е била насрочена визитата, и продължава да се мени кажи-речи всеки ден. Съвсем неотдавна Мартин Индик - главен съветник на Джордж Мичъл, специалния пратеник на САЩ в Близкия Изток, заяви, че САЩ не ще могат да попречат на Общото събрание на ООН да признае независимата държава Палестина, ако до септември политическото уреждане не напредне изобщо. Тогава Израел ще бъде обвинен, че окупира "държава членка на ООН", напомни Индик. Думите му целяха да тласнат Ерусалим към подновяване на диалога с палестинската автономна власт. Хилари Клинтън също бе информирала, че ще положи усилия преговорите да бъдат възобновени.
От президента Обама се очакваше да огласи американски план за мирно уреждане, в който да залегнат следните принципи: поява на палестинска държава, отказ от искането за завръщане на бежанците от 1948 г., признаване на Ерусалим за столица на двете държави и гаранции за сигурността на Израел.
Но с течение на времето става все по-очевидно, че палестинската страна няма интерес от никакво уреждане. Идеята за едностранно провъзгласяване на държавност е станала тъй популярна на палестинската улица, че автономните власти вече не могат да се откажат от нея. При това общата обстановка не е благоприятна за миротворчески планове.
В арабския свят и до днес няма стабилност. Няма и спокойствие край границите на Израел - в Сирия и Йордания, Египет все така ври и кипи. Коалицията начело със САЩ е затънала в либийската операция.
През последните дни се случиха знаменателни събития: в палестинските автономни земи се обединиха Фатах и Хамас, ликвидиран бе Осама бин Ладен, а в Израел и Ливан избухна насилие във връзка с Накба, "Катастрофата", както палестинците наричат образуването на еврейската държава. Последиците от всички тях са непредсказуеми, както и съдбата на региона след септември. Международната общност в лицето на миротворческия "квартет", Белия дом или други сили на практика няма влияние върху тези "тектонични движения".
Американската миротворческа мисия е в задънена улица - за това говори и внезапното излизане в оставка на Джордж Мичъл, който явно няма какво повече да предложи на израелците и палестинците.
При това положение Барак Обама не би си позволил да предложи поначало неосъществим план за близкоизточно уреждане, за да не си развали рейтинга в навечерието на предизборната кампания. Белият дом обаче не е готов и да се откаже от ролята на посредник в мирния процес.
Очакваше се президентът на САЩ, преди да предложи своя програма, да изслуша Нетаняху, който се предвижда да говори пред Конгреса. По този начин Обама ще демонстрира доверие към израелския премиер и същевременно ще прехвърли върху него отговорността за бъдещето на мирния процес. А в предстоящото си слово, докато Биби още пътува, ще се ограничи с общи разсъждения за спазване на принципа "две държави за двата народа".
Медиите информират, че канцелариите на двамата лидери засега се опитват да съгласуват предстоящите им изявления с цел да се избегнат противоречия. Появиха се данни, че Обама е готов да отстъпи пред израелските условия и да поиска от палестинците да признаят Израел като еврейска държава. Срещу което вече се обяви Саеб Ерекат от палестинската администрация.
През последните дни обаче бе съобщено и друго: например, че Обама смята по-открито отвсякога да се изкаже за евентуалната подялба на Ерусалим. На Израел ще бъде предложено изцяло да замрази строителството в Юдея, Самария и в Източен Ерусалим. В замяна САЩ ще се задължат да наложат вето върху едностранното признаване на независима Палестина. Ако информацията е достоверна, американската администрация явно се кани все тъй да настоява за подновяване на преговорите.
Колкото до програмата на Нетаняху, тя до последно време бе държана в тайна. Премиерът вече бе упрекван, че смятал да посвети в намеренията си Конгреса на САЩ и американския президент, още преди да ги сподели с народа на Израел и своите колеги. Това е предизвикало вероятно и словото на Нетаняху пред Кнесета, в което бяха представени седем принципа за уреждане на близкоизточния конфликт. Те предвиждат палестинците да признаят еврейския характер на държавата ни, да признаят конфликта за приключил и да се откажат от всички претенции към Израел, както и от връщането на бежанците на израелска територия. Принципите включват създаване на палестинска държава единствено в рамките на споразумението, пълна демилитаризация на новото формирование и трайно запазване на израелското присъствие в Йорданската долина, запазване на големите заселнически анклави и постоянен статут на единна и неделима израелска столица за Ерусалим. Същевременно Нетаняху подчерта, че палестинското правителство, в което има представители на Хамас, не може да бъде партньор в мирни преговори. Събитията по време на Накба доказват, че палестинците разглеждат като спорен момент не границите, а самото съществуване на еврейската държава. Засега промените в Близкия изток единствено затрудняват положението на Израел, каза Нетаняху.
От словото му следва един-единствен извод: днес Израел няма с кого, нито за какво да се договаря. Потвърждение бе реакцията на палестински официални лица - прессекретарят на Махмуд Абас Набил Абу Рудейна вече заяви, че израелските условия са неприемливи за палестинците.
Дали обаче Нетаняху ще бъде също тъй категоричен, когато брани израелската позиция пред Конгреса и президента на САЩ? Какво ще отвърне на Обама, ако той постави насрещни искания? Как ще се решава въпросът за строителството в Юдея и Самария, които "Ликуд" - родната партия на Нетаняху, предлага да бъдат присъединени към Израел? Ще се запази ли приятелската атмосфера до края на срещата? Отговорите ще научим едва след близките преговори.
