Графика и текст: Дневник.bg.

Взаимните фондове в България се върнаха с повече от година и половина назад, след като фаталният за капиталовите пазари октомври изтри една значителна част от активите им. През най-коварния месец за световните пазари от 21 години насам средствата под управление на фондовете са намалели с 21%, а на годишна база пазарът се е свил с 57 на сто, показват данните на Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД) и компаниите.

Общото намаление за последния месец е със 146 млн. лв., като основна част от него се дължи на срива на капиталовия пазар. Изчисленията показват, че между 25 и 30% са изтеглените средства от вложители, въпреки призивите да не се поддават на паника от срива на пазара, продавайки дялове. Според представители на бранша обаче има забавяне на тази тенденция.


Заради кризата и тегленията някои фондове променят структурата на активите си и заемат по-предпазливи позиции. За последните 12 месеца нетните активи на взаимните фондове са се стопили от 1.2 млрд. лв. на 520 млн. лв. От тях българските схеми управляват 380 млн. лв. и активите им на практика се върнаха на нивото си от февруари 2007 г.

"През октомври имаше дни, в които индексите губеха по 10%. Това беше най-лошият и кървав месец за капиталовите пазари въобще и взаимните фондове не са изключение", коментира изпълнителният директор на "Карол капитал мениджмънт" Даниел Ганев. Огромната изнервеност и волатилност на пазарите няма как да не се отрази и на бранша, допълни той. Може да се каже, че две трети от спада на активите на индустрията се дължат на обезценката на активите им, а останалата една трета идва от изтеглените средства на инвеститори. За разлика от други месеци обаче през октомври инвеститорите взеха по-скоро изчаквателна позиция, каза Ганев.

Особено драстичен е спадът при чуждестранните фондове, при които има тегления от крупни клиенти. Явор Ачев, мениджър на лидера по пазарен дял "Пайъниър инвестмънт", поясни, че една четвърт от 37 млн. лв., с които са намалели активите на фамилията през октомври, се дължи на тегления.

Повечето портфолио мениджъри са вдигнали нивото на паричните средства в портфейлите си (краткосрочни депозити и разплащателни сметки в банки) от задължителните 10% на около 20%, поясни Ганев. За рязка промяна в стратегиите обаче не се говори, а по-скоро за предпазливост в избора на инвестиции.

Преди ден статистиката на финансовия надзор показа, че през последното тримесечие пенсионните фондове също са пренасочили част от вложенията си, като са увеличили дела на депозитите и корпоративните облигации за сметка на акциите и дяловете от други фондове.

Стоян Тошев, изпълнителен директор на "Ти Би Ай асет мениджмънт" и председател на БАУД, обаче не намира за оправдана подобна промяна. "Вместо фондовете да сменят стратегиите, клиентите, които желаят, могат да си изберат други с подходяща за тях стратегия. На пазара се предлага богат набор от нискорискови фондове", каза той.

"Всеки, който е инвеститор или иска да инвестира, трябва да е наясно в какво ще инвестира и в какъв времеви хоризонт, така че да може да изчака кризата да се преодолее", препоръча Любомир Христов, основател на Българския институт на сертифицираните финансови консултанти. По-думите му инвестициите на капиталовите пазари винаги са съпроводени с доза риск и затова е логично повечето индивидуални инвеститори да се доверят на професионалисти, каквито са мениджърите на взаимни фондове и те решават как да ограничат загубите.