Поемам ангажимент пред българите, че исковете за парите от Страсбург ще бъдат заведени независимо за кой период на управлението на България се отнасят. Това се зарече лидерът на БСП Корнелия Нинова в парламента при дебатите за доклада за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу България.

Питам премиера кога ще заведе дело срещу Бойко Борисов за това, че заради него бяхме осъдени в Страсбург за 55 хил. евро, каза Нинова (по делото "Чората" - бел. авт.). Тя посочи три проблема в доклада и едно решение. Трите проблема според нея са, че "овластените от вас управляващи ви отнемат права", "вторият проблем - вие си плащате за това, защото, след като ви отнемат права, ни осъдят в Страсбург" и третият е, че "тези управляващи остават безнаказани". Според Нинова решението е разписано отдавна в български закон. "В този закон пише, че този, който е причинил вреда умишлено или груба небрежност на държавата и на гражданите чрез незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните му задължения, трябва да носи отговорност, като плати от джоба си", каза лидерът на БСП. Тя попита и кога Борисов ще изпълни закона и ще заведе дело срещу Цветан Цветанов за 6 дела, по които сме осъдени за 120 хил. евро.

Когато Корнелия Нинова осъди себе си за "Техноимпекс", тогава питайте Бойко Борисов кога ще съди себе си, отговори на Нинова председателят на правна комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ). Когато вие осъдите Румен Овчаров за "Белене" и процедурата, тогава питайте кога Борисов ще съди Цветанов, добави Кирилов.

След неговото изказване дебатът заби в стандартния сблъсък комунизъм - антикомунизъм. Бившият син кмет на Пловдив Спас Гърневски (ГЕРБ) и Александър Паунов от БСП започнаха да спорят дали комунистите са избили повече невинни или техните предшественици. Паунов припомни, че Гърневски е писал поезия за Альоша, след което е искал да бута паметника. Той отвърна със стих за 49-ия конгрес на БСП.

Станах свидетел на един чисто политически разговор върху документ, който има юридически характер и точно определени рамки, коментира заместник-министърът на правосъдието проф. Николай Проданов. Той припомни, че на 21 ноември миналата година се е провело съвместно заседание на Комисията по правни въпроси и на Комисията по човешките права и вероизповеданията, в което представителите на опозицията са гласували "за". "Не ми е много ясно какво се е случило между 21 ноември 2018 г. и 6 февруари 2019 г. Докладът си е един и същ. В него няма нищо ново. Единственото, което се е променило, е, че ние с два месеца сме отишли по-напред във времето към поредните избори в страната", каза Проданов.

По-рано парламентът отхвърли предложенията на БСП за промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В него се предлагаше да се разшири обхватът, като се допише, че държавата и общините носят отговорност и за вреди, причинени от действието на отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Предлагаха се и правни основания за търсене на обезщетения на вреди, причинени от държавата чрез нейните разследващи органи и органите на съдебната власт.

В крайна сметка докладът на министъра на правосъдието за 2017 г. бе приет с 80 гласа "за", 40 "против" и 9 "въздържали се". В него се отчита, че в края на 2017 г. общият брой на висящите дела срещу страната ни възлиза на 59 250, или с 29% по-малко в сравнение с края на 2016 г. Към 31 декември 2017 г. по-голямата част от висящите дела на Европейския съд по правата на човека са срещу Румъния, Русия, Турция и Украйна. Следват Италия, Унгария, Азербайджан, Грузия, Армения и Полша. Останалите 37 държави формират 15,4% от висящите жалби, или 8650. През 2017 г. по този критерий Република България трайно се нарежда извън първата десетка – на 15-о място с 623 броя жалби. България е на 19-о място по брой жалби на глава на населението. В доклада се отчита като тревожно обстоятелство, че по брой прецеденти в засилена процедура България се намира все още на челните места в класацията, като заема пето място с 6,7% дял от всички решения – прецеденти в засилена процедура. Непосредствено след България се нареждат Италия, и Румъния. През 2016 г. България е заемала четвърто място в тази класация.