Приетият днес от правителството проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ЗИД на ДОПК) прецизира правната уредба за отговорността на трети лица за непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски на задължени юридически лица. С промените се цели преустановяване на практиката дружества със задължения да бъдат прехвърляни скоро след започване на проверка или ревизия, посочват вносителите на законопроекта от Министерство на финансите.
В предложения законопроект, който се препоръчва да бъде приет от Народното събрание, се въвеждат правилата на две директиви за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане. Промените имат съществено значение за засилване на борбата с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране, което е в синхрон с няколко взаимно допълващи се инициативи на Европейския съюз.
В съответствие с европейските изисквания, в ДОПК се създават правила, съгласно които по реда на автоматичния обмен изпълнителният директор на Националната агенция за приходите ще обменя с компетентните органи на държавите-членки на ЕС и с Европейската комисия информация за предварителни трансгранични данъчни становища (с изключение на становищата, издадени по отношение на физически лица) и предварителни споразумения за ценообразуване.
В ДОПК се създават правила за осъществяването на автоматичен обмен на отчети по държави, съдържащи информация за разпределението на приходите, печалбите, активите и данъците на предприятия, които са част от многонационална група предприятия. Компетентен орган за осъществяване на този обмен е изпълнителният директор на НАП. Отчетите по държави се предоставят на държава-членка или на друга юрисдикция, в която съставно предприятие на многонационална група предприятия е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност. В обхвата на обмена попадат само групи, които имат общи консолидирани приходи в размер над 1 466 872 500 лева за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година, както е отразено в нейните консолидирани финансови отчети.
Разпоредбите, с които се въвеждат двете директиви, са съобразени също с разработените от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие правила за обмен на информация относно предварителни трансгранични данъчни становища, предварителни споразумения за ценообразуване и отчети по държави, които България следва да въведе в законодателството си като част от пакета от мерки на Приобщаващата рамка за въвеждане на данъчните мерки против свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS), към която страната ни се присъедини през 2016 година.
Със законопроекта се предлагат изменения в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Въвежда се възможност за плащане чрез виртуално терминално устройство ПОС на администрирани от Националната агенция за приходите данъци и осигурителни вноски, като средствата постъпват директно по сметка на НАП в Българската народна банка. По този начин значително ще се намали административната тежест и разходите за бизнеса, тъй като ще се осигури удобна и безплатна за лицата алтернативна възможност за заплащане на данъци и осигурителни вноски чрез Интернет, без да е необходимо да бъдат посещавани офиси на НАП или на обслужващата банка.
Като мярка за ограничаване на сивата икономика се предлага поетапно намаляване на нормативно регламентирания праг за ограничаване на плащания в брой в страната, което е в съответствие и с наложилата се практика в другите държави-членки на ЕС.
