Нови правила на ЕС за етикетиране на биологични продукти, включващи изискването за поставяне на новото лого на ЕС за биологични продукти, влизат в сила на 1 юли 2010 г.

Отсега нататък знакът наречен "Европейско листо" ще бъде задължителен за опакованите биологични хранителни продукти, които са произведени в държава-членка на ЕС и са в съответствие с необходимите стандарти. Други частни, регионални или национални знаци ще се поставят както и досега редом със знака на ЕС. Логото не е задължително за неопаковани и внесени от други държави биологични продукти.

Освен логото новите правила за етикетиране включват и задължително посочване на мястото на производство на съставките на продукта и на кодовия номер на органа, отговарящ за контрола. Операторите разполагат с двегодишен преходен период, през който да се съобразят с новите правила за етикетиране. Друга промяна е въвеждането за пръв път на правила на ЕС за биологични аквакултури, информира представителството на ЕК.

"Европейското листо" показва звездите на ЕС под формата на листо на зелен фон, като внушава на потребителите две важни идеи: Природата и Европа. Логото е регистрирано от Европейската комисия като обща търговска марка. Създадено от немския студент Душан Миленкович, логото стана неоспорим победител в онлайн проучване след конкурс сред европейски студенти по изкуство. Победителят и останалите отличени в конкурса ще бъдат наградени на официална церемония в Брюксел на 19 юли 2010 г., която ще се проведе по същото време като Конференцията относно бъдещето на Общата селскостопанска политика (19-20 юли).

Нови условия за биологичните аквакултури

Новите правила обхващат и биологичните аквакултури като риби, черупкови организми и водорасли. Правилата определят условията в целия ЕС за средата на производство на аквакултури, разделянето на органични и неорганични единици и посочват условията за хуманно отношение към животните, включително максимална гъстота на отглеждане, което е измерим показател за добри условия. Правилата изискват зачитане на биоразнообразието и не позволяват извършването на предизвикано размножаване чрез изкуствени хормони. Следва да бъдат използвани органични фуражи, допълнени от рибни фуражи, получени от рибни стопанства, които се управляват по устойчив начин. Специални разпоредби се предвиждат за производството на двучерупчести мекотели и за водорасли.

Комисарят за рибарство и морско дело Мария Даманаки посочи следното в коментар по новите правила: "Правилата за биологични аквакултури, валидни в цяла Европа, се превърнаха в действителност. Те са стимул за стабилно производство, което не вреди на околната среда, и предоставят по-добър избор на потребителите, както и жизнеспособна алтернатива на по-традиционния интензивен подход. ЕС е най-големият пазар в света на морски хранителни продукти и затова е подходящо Европа да играе водеща роля в установяването на подробни правила в тази област. Сред приоритетите на моя мандат са устойчивост и социално сближаване в секторите на риболова и аквакултурите. Новите правила за органичните аквакултури са важна стъпка в интегрирането на тези приоритети в областта на аквакултурите."

През 2008 г. в Европа са функционирали около 123 сертифицирани стопанства за биологични аквакултури, а в света общият брой на тези стопанства е бил 225. Стопанствата в Европа са произвели почти половината от световната продукция от 50 000 тона за 2008 г. Петте държави-членки с най-голям дял в производството са Обединеното кралство, Ирландия, Унгария, Гърция и Франция. Видът, който води класацията, е рибата сьомга.