"Винаги е интересно, когато стигнем до докладите и до проверката колко неверни неща излизат", каза говорителят на Европейската комисия Марк Грей.
Поредният мониторингов доклад за напредъка в областта на правосъдието и вътрешния ред все още не е написан, а чух, че в България се говори, че уж вече има дата и това ще стане на 22 юли. Това, което ми харесва е, че 99.9% това не е вярната дата. Няма да бъде на 22 юли, а вероятно другия месец, посочи Грей.
Четвърта година вече следваме ангажиментите, които прие България при присъединяването. Основното е тези ангажименти да бъдат следването не само заради спазването им, колкото за България и нейните граждани.
Опитвали сме се да стоим далеч от политическия шум - винаги има изкушение да се създаде впечатление, че в Брюксел подкрепяме определена реформа, но винаги сме били далеч от политическата страна. Това, което ме удовлетворява е подкрепата за ангажиментите, които са приети при присъединяването. Подкрепата за членство в ЕС остава на много високо ниво. Вече сме в 4 г. за присъединяване - това не беше лек процес за нито една страна. Не е лесно за никоя страна този процес, не е лесно и за ЕК, но притежаваме същата енергия още от времето на присъединяването. Някои мислят, че вече ни е омръзнало, но това е невярно, напротив - имаме същата енергия и това ще има успех. Трябва да повторя, че докладът не е написан и трудно да бъде оценяван документ, който още го няма, но има тенденции, които водят в една посока. През тези години има нещо отчайващо - вълнението е в България кога ще бъде датата и дали ще бъде добър или отрицателен докладът, по-добър ли е от онзи за Румъния или не. Това е интересно да се наблюдава от трета страна. Истината е, че никога не може да има една хубава черно-бяла снимка, категоричен е Грей.
Сега има по-различно ниво на сътрудничество. Говорих току-що с експертите, които се върнаха от България, получават високо ниво на сътрудничество. Хората обясняват открито, а това невинаги е било така, отбеляза говорителят на ЕК.
Стратегията на Министерство на правосъдието за съдебната реформа е напредък. Тя се очаква отдавна. Виждаме и измененията и допълненията в НПК - важна крачка, която направи парламентът. Има какво да се направи още по Закона за конфликт на интереси и за Закона за съдебната система. Народното събрание трябва да продължи в тази посока, каза Грей.
Другият въпрос е целият проблем за съдебната практика. Честно сме го виждали и често сме го повтаряли - закон се приема, но не виждаме този закон да се прилага по наказателното преследване, а после и в съда. Прокуратурата не подготвя достатъчно добре делата. От години виждаме неумението на представяне на доказателства и това води до най-ниското ниво на присъда. И докато се стигне до присъда, не се вижда задържане, а ако някой е осъден на 4-5 години, влиза в затвора навсякъде в Европа. Обжалването на присъдата не може да се прави от плажа, а се прави от затвора, образно каза Грей.
Въпросът за предварително задържане е само част от това. Кога ще се сложи край на това - комисията е много търпелива, но не съвсем. Това все пак е маратон, а не спринт, но ЕК не участва в такова състезание, а България. Този процес ще стигне до финиша, когато се изпълнят критериите. Има ясно усещане за сътрудничество, но основните въпроси остават след арестите - сериозно наказателно преследване, доказателства и добро дело. Все пак се движите в правилната посока. Има ясно становище за някои ключови казуси, за да стане ясно каква ще бъде системата. Имаме експерти, които много добре познават българската съдебна система, но те не могат да заместят български власти. Това не замества въпросът да се решават случаите не на макро ниво, а на микро ниво. Тези въпроси няма да се решат с 4-5 случая, а ще се решават в съдилищата на различни нива, в различни градчета на България. За нас е важно какво ще се случи, с образно казано, първите 20 знакови дела, казва фигуративно той. Но проблемът ще се реши на ниво местен съд. Не съм разглеждал точно статистическите данни и не знам дали това ще се отрази в доклада. Никой в комисията няма да прекрати действието на механизма, натискът ще остане, докато има резултати налице. Не може да се каже, че правителството на Станишев свърши еди-какво си, а на Борисов - върши еди-какво си.
Взаимоотношенията между Барозу и Станишев бяха изключително добри - те са добри и с Борисов. Щеше да бъде лесно, ако се каже - сега всичко е добро, предишните бяха боклуци", но ние в ЕК не даваме политически оценки. Да, ние сме напреднали с България, но това не е черно-бяла снимка, повтори няколко пъти Грей.
Интересното в този процес е дебатът за свободата на личността, каза Марк Грей, в отговор на въпрос на БГНЕС дали е запознат с гласовете в България, главно в неправителствения сектор, че има опасност България да се превърне в полицейска държава. Ако се върнем преди 15-20 г. и това, което съм научил - много важно е, че българската история е тясно свързана с правата на личността. Когато анализираме развитието на тези явления преди 15-20 г., правата на личността взимаха връх, но това не е аргумент на комисията. Почти беше невъзможно да се направи нещо уж, единствено заради защита правата на някои.
С хармонизирането на съдебната система, особено с доказателствата и самото преследване, се разкрива един гол нерв, който винаги ще кореспондира с темата с правата на личността. Нямам доказателства, че в България има полицейска държава. Това не значи, че трябва да се нарушават правата на хората. В историята на България аз не мога да кажа, че я познавам добре, но като анализираме процеса на развитието на Балканите, виждаме, че този дебат винаги се води с този регион. Има нещо по-дълбоко в историята на тези народи, както и на България.
