Скрито от обществеността представители на ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН са подписали изготвеното след преговори общо политическо споразумение. Любопитно е, че в него споменаването на думата „коалиция“ старателно се отбягва. Най-амбициозната част от документа е ангажиментът в рамките на година да извършат назначения в многобройните държавни органи с изтекли мандати, писа вестник "Сега".
Самият документ наброява 11 страници и е озаглавен така: „Споразумение за парламентарно мнозинство за изпълнение на управленска програма“. Като негова цел се посочва „осигуряване на редовно и стабилно парламентарно управление на Република България“, което е насочено към укрепване на парламентарната демокрация, гарантиране на европейска посока на развитие на страната, ускорено развитие на икономиката и повишаване на благосъстоянието на гражданите.
Споразумението е валидно за пълен управленски мандат – 4 години, или „до прекратяването му от една от страните“.
ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН ще управляват заедно чрез Съвет за съвместно управление (ССУ), чрез който да съгласуват действията и приоритетите си, да разрешават споровете помежду си и да приемат ключови управленски решения.
Всяка от трите формации ще разполага с по трима представители в съвета, които могат да се определят измежду партийните лидери, депутати или други лица. ДПС-ДПС на Ахмед Доган, което ще осигурява парламентарна подкрепа на тройката, също ще участва в заседанията на съвета с двама представители (което оставя отворен въпроса защо хората на Доган не са смятани за част от тройния съюз).
Начело на съвета ще стои ротационен председател, избиран за срок от 3 месеца. Решенията ще се взимат с консенсус. Ако няма такъв, обсъждането се отлага или се търси компромис. Даже е предвидена възможността за вето – за такова е необходимо да го поискат поне две от страните по споразумението.
Много е интересна идеята, че ако някой реши да напусне управлението, може да го направи „след писмено уведомление и обосновка, предоставена на ССУ“. Не става ясно какво става, ако напускащата партия не желае да се обяснява по този начин.
Заседанията ще се провеждат редовно на всеки 2 седмици, като ще се протоколират обсъдените въпроси и взетите решения. Отделно от това лидерите на парламентарните групи ще се събират всяка седмица, за да подреждат законодателната програма на парламента.
В отделна глава се регламентира начина на действие на мнозинството в Народното събрание, включително участието на ДПС-ДПС, както и възможността да търсят подкрепа извън мнозинството, но с условието, че „се изключват антиевропейски партии“.
Изрично се уточнява, че проекти на закони и решения ще се внасят „след постигнато съгласие между страните“, а гласуването им ще се решава на заседание на общия съвет. Не се разбира какво става, ако участник в управлението иска да прокара нещо свое, за което няма съгласието на останалите. Що се отнася до предложенията на формации извън мнозинството, по тях предварително ще се съгласува обща позиция.
На правителството, водено от Росен Желязков, на практика не се оставя възможност самостоятелно да предлага закони. В споразумението е записано, че всяка законодателна инициатива, която идва от кабинета, трябва предварително да се съгласува с ръководствата на съответните парламентарни комисии. „Необходимо е предварително да бъдат информирани страните, преди да се обяви законопроект за обществено обсъждане. Законопроектите се внасят в Народното събрание след предварително съгласуване между страните“, пише в документа.
Министрите могат да бъдат сменени, ако не изпълняват управленската програма. За такава смяна обаче ще се изисква съгласието на всички участници в управлението. Това означава, че ако формацията, излъчила даден министър, иска той да си запази поста, другите не могат да откажат.
Що се отнася до назначенията на зам.-министри, областни управители и техни заместници, това също няма да се остави на правителството. В споразумението е записано, че ще се „търси широко съгласие в парламентарното мнозинство, сформирано за избор на правителство от 51-ото Народно съгласие, като не се прилага квотен принцип“. Иначе казано, тези назначения ще бъдат обект на допълнителни преговори и договорки в Народното събрание, в които ще участва и ДПС-ДПС, след като се казва, че ще се търси съгласие в парламентарното мнозинство.
За политическите кабинети на министрите пише, че трябва да се следва принципът на споделената отговорност – с други думи, различните страни ще имат свои хора в кабинетите на министри, излъчени от други формации.
Десетки органи, чиито членове се определят от Народното събрание, очакват назначения. Управляващите твърдят, че до 30 дни от подписването на споразумението – тоест, до средата на февруари т.г., ще „изготвят и подписват хронограма за избор на контролни и регулаторни органи, при която всички органи с изтекъл мандат следва да бъдат попълнени в рамките на 1 година от подписването на настоящото споразумение“.
Като приоритетни органи за попълване са изредени Висшият съдебен съвет и неговият инспекторат, омбудсманът, антикорупционната комисия, комисията за конфискация и Сметната палата. Специално за ВСС и инспектората управляващите обещават да спазват стриктно изискванията за партийна независимост на кандидатите. Как ще стане това, не казват.
В документа е предвидено, че назначенията ще се правят чрез „методика, която ще надгради парламентарната практика за подготовка за избор на членове на органите“. Всеки участник в управлението ще може да излъчва свои номинации, за които ще носи политическа отговорност.
Става ясно, че стремежът е да се избират кандидати в рамките на управляващото мнозинство, без да се търси подкрепа извън него. Когато за такъв избор са нужни минимум 160 гласа, с каквито мнозинството не разполага, тогава съвместно ще се обсъжда възможността да се приемат номинации на други формации – тоест, ще се търсят компромиси с политически сили като ПП-ДБ.
Изрично в споразумението се казва, че „парламентарните групи, чиято подкрепа ще се търси за постигане на изискуемото мнозинство, се определят с единодушно решение на страните“. С други думи, няма да се допускат сепаративни преговори между страни от мнозинството и политически сили извън него.
