Ситуацията с КТБ ще доведе до нови разходи за държавния бюджет и трябва обаче да се вземе политическо решение кой сценарий би бил по-малко лош за държавата. Това коментира икономистът Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в Индъстри Уоч.

Има вариант държавата да спаси банката, посочи икономистът. Държавите спасяват банки при две хипотези - когато функционирането на банката е толкова важно за икономиката на страната, че неспасяването й би довело до сериозни икономически последствия или когато спасяването на банката ще излезе по-евтино, отколкото нейната ликвидация, при която трябва да се изплатят всички гарантирани по закон депозити, отбеляза Богданов, цитиран от БТА.
И в двата случая - и при спасяване на банката, и при ликвидацията й, решението за това се взима частично "на тъмно". Тоест колкото и анализи и прогнози да се правят, в крайна сметка се поема риск от създаване на несигурност. Този риск трябва да се поеме от политиците, смята икономистът.

Разходи за държавния бюджет също ще има - в единия случай ще се инвестират държавни пари за спасяване на банката, в другия случай държавните предприятия или административни структури, които са имали депозити над размера на гарантираните влогове, също ще искат помощ от държавата, прогнозира Богданов.

Според българското законодателство не може да има банка с отрицателен капитал - когато загубите надхвърлят собствения капитал, както е в случая с КТБ. Aко спешно не се намери инвеститор, който да влее пари, то банката трябва да бъде обявена в несъстоятелност, коментира Богданов.

В момента БНБ води преговори с потенциален инвеститор за оздравяването на КТБ - Държавният резервен фонд на султана на Оман.