При положение че се приеме предложението на ГЕРБ да се промени конституцията и падне давността за престъпления, свързани с раздържавяването, при последвалите процеси няма да се иска разваляне на приватизационни сделки, а ще се търсят наказания за виновните за неизгодните такива. Това уточнение направи днес по БНТ председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов.

Той поясни, че няма как да се развалят сделки, при положение че в някои случаи предприятията вече ги няма, а в други те са препродадени. "Промяната в конституцията не дава основания за действия. Не се бъркаме в гражданския оборот", обяви пред "Нова телевизия" и депутатът от ГЕРБ Десислава Атанасова. Тя обясни, че ако впоследствие се докаже, че има извършено престъпление, се преминава към отнемане на имуществото и т.н., като се използват разпоредбите на Наказателния кодекс.

Кирилов от своя страна подчерта също, че няма да има и нови процеси по отношение на сделки, за които съдът вече се е произнесъл. Коментирайки темата по Би Ти Ви, депутатът от ГЕРБ Тома Биков уточни, че инициативата за започване на разследвания на приватизационни сделки се оставя на съда и прокуратурата, но и ГЕРБ щяла да подадат конкретни сигнали.

Попитан защо се иска промяна на конституцията, а не на Наказателния кодекс, Кирилов посочи, че това е така, защото се взима предвид предишният опит за отпадане на давността. Става дума за престъпленията по време на комунизма, като през септември 2015 година депутатите приеха да няма давност, но Конституционният съд отхвърли текстовете като противоречащи на основния закон на страната.

На въпрос защо се говори за отпадане на давността за периода 1992-2017 година, а не и след това Кирилов посочи, че на практика приватизацията е приключила много отдавна, а и дори да се стигне до продажба на нови държавни активи, нормалната давност ще е достатъчна, ако процесът за проследяване и наказване на подобни сделки се осъществи.

Данаил Кирилов посочи, че би следвало да се разследват и сделки, към които сегашният лидер на БСП Корнелия Нинова има отношение. "Не знам дали приватизацията на "Техноимпекс" ще е сред тях", уточни Кирилов. Тома Биков намекна, че се визира и тази сделка. На въпрос дали ще се разглежда приватизацията на "Булгартабак" той отговори, че няма нужда това да се прави, защото от нея са получени 200 милиона долара, "а не 70 000 долара, колкото за едно предприятие в миналото с активи за милиони в цял свят".

По този повод Десислава Атанасова съобщи, че настоящият лидер на БСП Корнелия Нинова е била собственик на половината акции в дружеството "Техноимпекс", като е била и член на съвета на директорите. Разделила се с тях в годината, когато било освободена от поста заместник-министър на икономиката. Според нея в такава сделка нямало нищо лошо, ако акциите са купени на "коректна" цена.

Тома Биков косвено подкрепи и мненията, че исканата промяна на конституцията сега е в отговор на подготвяния от опозицията вот на недоверие срещу правителството заради корупцията. "Правим това нещо в контекст. Напоследък много се говори за борба с корупцията. Генезисът на това, което наричаме корупция, е там. 1991-1992 година едни хора се събудиха богати, и то без да имат особени качества", каза депутатът от ГЕРБ.

Той обаче направи и уточнението, че управляващата партия искала още в предишния си мандат да направи подобни промени, но падането й от власт осуетило плановете и сега "това става в първия възможен момент".

"Не сме против приватизацията по принцип. Тя беше необходим инструмент, но я проведохме бавно и мръсно", добави Биков. Той поясни, че по време на тежката икономическа криза при управлението на БСП предприятията са били съсипани, а после са купени на безценица.

"Целта е тази страница от българския преход да бъде светла и ясна, а темата е неудобна за участвалите в тези процеси", смята пък Атанасова. Данаил Кирилов припомни как работническо- мениджърските дружества са имали предимство при приватизацията и са получили възможност да плащат разсрочено, като често използват за целта компенсаторни записи, бонове от масовата приватизация и други "сурогати", които умишлено били обезценени. Според него често миноритарните акционери са губели своите дялове в резултат на натиск от страна на големите акционери, търговски измами и други нечисти способи.