Малко преди четири часа следобед на 10 януари тунизийците се събраха около телевизорите, за да чуят второто обръщение към нацията на Зин ал Абидин бен Али - управник на Тунис от 1987 г. - след триседмични протести. През уикенда протестите бяха окървавени: най-малко 35 души бяха убити в района на Касрин и град Сиди Бузид, откъдето в средата на декември миналата година тръгнаха вълненията, съобщава БТА.

За разочарование на много тунизийци г-н Бен Али не засегна темата за социалните и политическите неправди, които стоят в основата на протестите, нито намекна за каквато и да било воля за промяна. Президентът обеща за две години да бъдат създадени 300 000 работни места за безработни висшисти (макар и без да даде подробности как ще се постигне това), но основната част от изявлението му се състоеше от заплахи срещу, както той каза, "продажните вражески елементи, продали душата си на екстремизма и тероризма и манипулирани от чужбина".

"По-добре щеше да е да не казва нищо", отбелязва Фарес Мабрук, тунизийски активист в Париж, който помага за разпространяването на видеозаписи от протестите, направени с мобилни телефони. Записите обиколиха света, но малцина са ги гледали в самия Тунис, където интернет е силно цензуриран, а неотдавна се установи и че властите си "присвояват" потребителски имена и пароли от уебсайтове като Facebook. "Милиони чакаха тази реч. Бен Али изглежда не съзнава сериозността на положението", казва активистът.

Мабрук не е от изоставената на произвола централна част на страната, където избухнаха най-ожесточените протести. Подобно на все повече по-привилегировани тунизийци обаче той се тревожи, че подходящият случай за реформи е пропуснат в полза на още по-сурово потисничество. Причинилата смърт намеса на полицията през уикенда наред с масовите арести на протестиращи и строгите мерки срещу блогърите, които ги подкрепят, подсказва, че режимът е в паника.

В опит за прекратяване на демонстрациите училищата и университетите бяха временно затворени. Това обаче на практика ще да даде възможност на младежите, съставляващи основната маса протестиращи, да излязат на улицата. За първи път откакто Бен Али е президент, портретите му, окачени на фасадите на много от
сградите, бяха изпокъсани и изгорени, а гневът срещу него и семейството на съпругата му, което според много тунизийци е натрупало огромно състояние чрез корупция, расте.

Някои тунизийци смятат, че Бен Али ще мине по стъпките на Николае Чаушеску - румънския диктатор, изоставен от военните си след масови протести. Появиха се слухове - засега непотвърдени, че началникък на щаба на въоръжените сили Рашид бен Амар е бил уволнен, след като наредил на полицията да не стреля по протестиращите.

Тунизийските протести все още нямат предводители. Към спонтанните изблици в по-бедните райони сега се присъединиха и профсъюзите. Членовете на обичайно послушната опозиция излязоха с изявление, в което призоваха Бен Али да накара полицията да не използва бойни патрони срещу протестиращите. По-късно през седмицата са планирани общи стачки, а в столицата Тунис бе обявен полицейски час. Не е ясно докъде ще стигне тунизийската зима на недоволството, но тя вече надхвърли икономическите несгоди и не дава признаци за успокояване.