По данни на Българския лекарски съюз (БЛС) публичните средства за здравеопазване за 2010 г., които държавата отделя, са около 20 лв. на глава от населението и те не постъпват редовно, заяви председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов, цитиран от БТА.

Публичните средства формират около една четвърт от бюджета за здравеопазване през тази година. По думите на Райчинов реалният процент от БВП за здравеопазване, с който се работи е 3,2%, а не 4,2%.

Той отбеляза, че по данни на Световната здравна организация (СЗО), след настъпване на кризата във всички европейски държави, за 2010 г. рязко се е покачил процентът от БВП, отделян за здравеопазване. Намалени са средствата за останалите сектори, но никой не е посмял да пипне средствата на страната си за здравеопазване - затова процентът от БВП се е качил рязко, единствено в България рязко намаля, коментира Райчинов.

Председателят на Националната пациентска организация (НПО) д-р Станимир Хасърджиев коментира, че не може да се говори за конфликт между лекари и пациенти, а за натрупани проблеми в системата.

За около два месеца в НПО са получили 2 700 сигнала от граждани, в рамките на кампанията за правата на пациентите. Сред тях 878 са сигнали за достъп до лечение, 356 - за лимити за направления, 160 - за процедури по отпускане на лекарства, 86 - за липса на лекарства в аптеки, 48 - за липса на ваксини по имунизационен календар, 24 - за бюрокрация и уважение, 16 - за лечение в чужбина. По думите на Хасърджиев българското здравеопазване се върти в порочен кръг и той се задълбочава.

Според НПО, за да се променят нещата, пациентите трябва добре да осъзнаят смисъла в здравното осигуряване, държавата трябва да създаде достатъчно добра мотивация за лекари и пациенти, както и условия и предпоставки за правилното функциониране на системата, а лекарите трябва да работят за подобряване на качеството на здравните услуги и на механизмите за самоконтрол.

С 40 на сто по-малко са направленията за преглед при специалист и талоните за изследвания за първото тримесечие на годината, съобщи от своя страна пред програма "Хоризонт" на БНР д-р Георги Ставракев, заместник-председател на Български лекарски съюз (БЛС). По думите му тези ограничения водят до намаляване на достъпа до качествена и навременна медицинска помощ:

Това налага постоянни обяснения между лекаря и пациента за това, че вече е изчерпан регулативният стандарт, пуснато е искане за допълнителен, изчаква се или това, което е дадено, е значително по-малко от това, което е поискано обосновано. В крайна сметка лекарите се превръщат в едни, бих казал, елементарни администратори. Отнема им се много време за едни преписки, постоянни писма, искания, обосновки за неща, които са пределно ясни, и от гледна точка на правилата за добра медицинска практика и принципа за медицинската целесъобразност са абсолютен нонсенс.

Д-р Ставракев обясни, че БЛС заедно с пациентските организации ще настоява за промяна на регулативните стандарти. Като пример той даде други европейски страни, в които има директен достъп до специалисти и обясни как това би могло да се приложи у нас:

Примерно за България тези 14.50 лева, които се заплащат от НЗОК за всяко посещение при специалист или т. нар. първичен преглед, половината евентуално да се поема от пациента, без да се налага той да минава през личния лекар. Когато в случая е пределно ясно, все пак, че се налага консултация с определен специалист.