Семейният бизнес създава около 80% от европейския брутен вътрешен продукт. Фамилните компании дават около 60 % от заетостта в частния сектор. 

Това каза пред "Хоризонт" Хесус Касадо, генерален секретар на Европейската организация на семейните бизнеси.

За да знаем колко точно са семейните компании, ни трябва официална статистика. За първи път 7 европейски страни, сред които и България, правят такава статистика. Ние, като организация, представляваме повече от 10 000 компании в повече от 40 държави. Провеждаме проект заедно с ЕК за събирането на официални статистически данни. За България те ще се готови през пролетта. 

Семейните компании, за разлика от останалите не търсят бързата печалба, а слагат фокуса си върху продължаването на бизнеса за поколенията, изтъкна Касадо.

Освен това семейните компании имат много близки връзки и отношения с общността, в която те са позиционирани. За тях са много по-важни клиентите и доставчиците, отколкото акционерите например. Те са силно привързани и към държавата си, не обичат да се местят. Знаете ли защо? Заради емоциите. За разлика от мултинационалните компании, които разглеждат бизнеса като актив, при семейните фирми има много голям социален елемент. Мултинационалните компании отварят и затварят офиси на различни места в зависимост от печалбата. Третият елемент, който прави семейните компании по-специални, е, че те са много гъвкави и приспособими. Техният фокус не е върху растежа и разрастването на компанията, а върху запазването й за поколенията. И, ако в определен момент има трудности, това няма значение - те продължават да се борят. 

Именно от това се нуждае Европа, за да преодолее тази криза. 

Ние трябва да възстановим ценностите, които се споделят от семейните фирми и да създадем нов вид капитализъм - един по-хуманен капитализъм. Според мен, трябва да се потърси по-солидарен начин да се прави бизнес и именно това ще помогне на Европа да излезе от кризата. Искам да направя едно уточнение - семейните компании не са винаги това, което хората си представят - магазинчето на мама и татко. Разбира се, някои от тях са именно такива, но други са големи мултинационални копрорации. Помислете само - всички големи производители на автомобили са започнали като семейни компании. Освен това семейните компании търсят продължителност и устойчивост, именно защото са базирани на семейните отношения. 

"Очевидно, първото и най-голямо предизвикателство, с което се срещат, е предаването на бизнеса на новото поколение. Ако не го подготвят достатъчно добре предварително, те се провалят. Предаването трябва да се подготвя дълго време - поне десет години. Това не е процес за шест месеца. Понякога основателят на фирмата отказва да приеме реалността, че остарява и в крайна сметка ще умре. Той отказва да подготви наследниците си или да продаде компанията. Затова, когато вече е в невъзможност да я ръководи, се стига до криза и обикновено наследниците я продават.

Другият проблем е, че често семейните компании не искат да търсят инвеститори отвън. Затова възможността да получат външен капитал се пренебрегва, а това пречи на развитието на бизнеса. Това е проблемът с размера на компанията. Модерните семейни компании растат, модернизират се, използват иновациите. И още нещо - те трябва да привличат талантливи хора. Има едно проучване, което доказва, че големите компании, които нямат семейни връзки, ценят и възнаграждават талантливите хора много повече, отколкото семейните компании. Има огромна пропаст, който семейните компании запълват с традициите и постоянството си, но това не е достатъчно. Също така понякога липсата на добри професионалисти се замества от член от семейството, обаче той не винаги е подготвен добре, за да се справи със задачите, каза още Касадо.