Министерството на финансите и Националната агенция за приходите (НАП) представиха на среща с бизнеса и синдикатите два варианта, свързани с решението на Конституционния съд (КС) за единната сметка. Това станя ясно от зам.-министъра на финансите Людмила Петкова.

Тя допълни, че с НАП е направен предварителен анализ на решението на КС и предложенията са изготвени, за да се реагира във възможно най-кратки срокове, като  същевременно се избере най-ефективният вариант за бизнеса и за приходната администрация, с цел да не се затрудни плащането на данъци и осигуровки.

Какви са възможните промени

Изготвен е проект на законодателни промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В първия вариант се предвижда единната сметка да бъде разделена на четири отделни сметки - за републикански данъци, за вноски за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравноосигурителни вноски.

Във всяка от тях ще действа принципът на единната сметка, като първо ще се погасяват най-старите задължения.
Вторият вариант предлага една сметка с 4 кода за  вид плащане.

Според Петкова и при двата варианта се предвижда преходен период. За сумите, които са постъпили по единната сметка, но все още не са обвързани със задължения по декларации, се предоставя възможност на лицата в тримесечен срок от влизането в сила на промените в ДОПК,  да заявят кое задължение да се погаси.

При варианта с четири сметки, най-безпроблемно ще бъде прехвърлена информацията от единната сметка и няма да възникнат проблеми с базата данни и прехвърлената информация, смята Петкова.

Тя уточни, че и преди въвеждането на единната сметка, задълженията се погасяваха по поредност на възникването им, което като принцип се запазва и в двата предложени варианта.

„Всичко, което беше въведено и доведе до усъвършенстване на единната сметка – електронни услуги, предоставяни от НАП, правната възможност за погасяване първо на главниците, а след това на лихвите за забавяне, както и възможността за ползване на облекчен режим за отсрочване и разсрочване на просрочени публични задължения, ще бъде запазено и доразвито“, коментира Петкова.

Заявяването на вида задължение, което лицата желаят да погасят,  ще се извършва по ред, начин и във формат, определени със заповед на министъра на финансите, която ще бъде публикувана на интернет страниците на Министерството на финансите и на НАП.