Опрощаването на дълга на Атина ще създаде прецедент за останалите задлъжнели държави. Единственият вариант, като компромис между Европа и Гърция, е разсрочване на дълга във времето и договаряне на изключително ниски лихви. На това мнение е Цветослав Цачев, който е ръководител на отдел "Анализи” в ЕЛАНА Трейдинг от 2005 г. Той се присъединява се към екипа на консултантската компания през 2003 г. като анализатор. Преди това е работил като редактор по теми финанси и капиталови пазари във в. "Пари". Цачев е завършил "Макроикономика" в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), София. Притежава сертификат от Комисията за финансов надзор за инвестиционен консултант.
- Г-н Цачев, след като правителството на Гърция одобри провеждането на реформи, за да бъде отпусната нова финансова помощ за страната, очаквате ли европейските партньори, както и Международният валутен фонд (МВФ) да подкрепят третата спасителна програма за Атина?
- МВФ вече дава сигнал, че ситуацията около Гърция не е толкова лесна за разрешаване, колкото политиците в Европа показват. Вероятно и от Фонда първи ще си сменят мнението, че настоящият подход е грешен. Кога това ще стане, не мога да кажа, но няма да е веднага. За Франция и Германия споразумението е изключително важно, не само с параметрите си, а и с това, че успяха да се наложат над гръцката позиция. Едва ли ще има връщане на изходно положение.
- Доста експерти се изказаха, че ще трябва да има ново орязване на гръцкия дълг. Немският финансов министър Волфганг Шойбле коментира, че най-добрият вариант е временно излизане на страната от Еврозоната, за да бъде постигнато това. Смятате ли, че ще има редуциране на задълженията на Атина и кой би бил най-подходящият начин за това?
- Проблемът има две страни. Първата е, че текущата рамка на финансирането изключва субсидиране на страни, каквото на практика би се получило с орязването на дълговете на Гърция. Това се отнася и за средствата отпуснати от ЕЦБ. Вторият аспект е политически: как всяко правителство в съответната страна ще оправдае провала си от 2012 г. насам. Те ще трябва да признаят заемите за Гърция като загуби за бюджетите и данъкоплатците. И освен това ще създадат прецедент за останалите страни с проблемни дългове.
Единственият вариант, който виждам като компромис между Европа и Гърция, е разсрочване на дълга във времето и договаряне на изключително ниски лихви. Най-добър вариант би било да няма лихвени плащания въобще, тъй като тежестта на дълга е непосилна за всяка една икономика. Излизане от еврозоната ще е пълна катастрофа за Гърция и не виждам вариант как за страната ще е по-лесно да плаща задължения в евро.
- Независимо от постигнатото споразумение с кредиторите ситуацията в Гърция остава сложна. Ще повлияят ли проблемите в икономическата и финансовата сфера на южните ни съседи у нас? Какво е отражението им на световните пазари?
- Гърция е важен търговски партньор за България и със сигурност нашите външнотърговски отношения ще бъдат засегнати под някаква форма. Да се надяваме, че това ще е само в рамките на един по-дълъг период на летен отпуск, ако мога с това да го сравня. Но вероятно икономиката ще отчете свиване през тази година и няма да покрие прогнозите отпреди няколко месеца. Така че българските компании, работещи с Гърция, ще имат забавяне на разплащанията и вероятно по-малко продажби.
- Смятате ли, че банковия сектор в Гърция ще успее да се стабилизира и да функционира нормално след продължителната ваканция за финансовите институции?
- Не, ако няма специални мерки за подобряване на капитала на банките или други гаранции за запазване на платежоспособността.
- Какви са резултатите от първите шест месеца на БФБ и какви са прогнозите за следващото полугодие?
- БФБ е надолу, а спадът на основния индекс SOFIX е близо 10% от началото на годината. Това не е малко, като повечето акции поевтиняват. Интересен факт е намалението на обемите на търговия, което показва, че повечето инвеститори не са активни и не виждат причини за продажба на българските акции. Почти нямаше реакция и при най-напрегнатите преговори с Гърция, когато бяха изключително високи очакванията за излизане на страната от еврозоната. Балансът между търсенето и предлагането се запази в голямата си степен, но с преобладаващ превес на продавачите. Акциите, които бяха засегнати най-силно от спада, са на компании с влошаване на резултатите през последните месеци.
Казаното дотук подсказва, че ни предстои сравнително спокойна търговия до края на годината, защото почти няма продавачи на пазара. Търсенето също ще остане слабо, а за възстановяване на цените на акциите ще се говори тогава, когато финансовите резултати на компаниите покажат подобрение. То вероятно ще дойде от покачване на износа.
- Смятате ли, че е дошло времето да се разреши на частните пенсионни фондове у нас да инвестират в инфраструктурни проекти?
- Предвид това, че пенсионните фондове са специализирани в портфейлни инвестиции, има вероятност те да се сблъскат с много нови проблеми и това да се отрази зле на резултатите им.
- Правителството на Гърция одобри провеждането на реформи, за да бъде отпусната нова финансова помощ за страната, очаквате ли европейските партньори, както и Международният валутен фонд (МВФ) да подкрепят третата спасителна програма за Атина?
- МВФ вече дава сигнал, че ситуацията около Гърция не е толкова лесна за разрешаване, колкото политиците в Европа показват. Вероятно и от Фонда първи ще си сменят мнението, че настоящият подход е грешен. Кога това ще стане, не мога да кажа, но няма да е веднага. За Франция и Германия споразумението е изключително важно, не само с параметрите си, а и с това, че успяха да се наложат над гръцката позиция. Едва ли ще има връщане на изходно положение.
- Доста експерти се изказаха, че ще трябва да има ново орязване на гръцкия дълг. Немският финансов министър Волфганг Шойбле коментира, че най-добрият вариант е временно излизане на страната от Еврозоната, за да бъде постигнато това. Смятате ли, че ще има редуциране на задълженията на Атина и кой би бил най-подходящият начин за това?
- Проблемът има две страни. Първата е, че текущата рамка на финансирането изключва субсидиране на страни, каквото на практика би се получило с орязването на дълговете на Гърция. Това се отнася и за средствата отпуснати от ЕЦБ. Вторият аспект е политически: как всяко правителство в съответната страна ще оправдае провала си от 2012 г. насам. Те ще трябва да признаят заемите за Гърция като загуби за бюджетите и данъкоплатците. И освен това ще създадат прецедент за останалите страни с проблемни дългове.
Единственият вариант, който виждам като компромис между Европа и Гърция, е разсрочване на дълга във времето и договаряне на изключително ниски лихви. Най-добър вариант би било да няма лихвени плащания въобще, тъй като тежестта на дълга е непосилна за всяка една икономика. Излизане от еврозоната ще е пълна катастрофа за Гърция и не виждам вариант как за страната ще е по-лесно да плаща задължения в евро.
- Независимо от постигнатото споразумение с кредиторите ситуацията в Гърция остава сложна. Ще повлияят ли проблемите в икономическата и финансовата сфера на южните ни съседи у нас? Какво е отражението им на световните пазари?
- Гърция е важен търговски партньор за България и със сигурност нашите външнотърговски отношения ще бъдат засегнати под някаква форма. Да се надяваме, че това ще е само в рамките на един по-дълъг период на летен отпуск, ако мога с това да го сравня. Но вероятно икономиката ще отчете свиване през тази година и няма да покрие прогнозите отпреди няколко месеца. Така че българските компании, работещи с Гърция, ще имат забавяне на разплащанията и вероятно по-малко продажби.
- Смятате ли, че банковия сектор в Гърция ще успее да се стабилизира и да функционира нормално след продължителната ваканция за финансовите институции?
- Не, ако няма специални мерки за подобряване на капитала на банките или други гаранции за запазване на платежоспособността.
- Какви са прогнозите за пазара на петрол за второто шестмесечие на 2015 г.? Очаквате ли значителни промени по отношение на цената на черното злато?
- Петролът падна с 10 долара в рамките на няколко дни и вече е много близо до нивото от 50 долара за барел. Очаквам това да е равнището, около което суровината ще се търгува до края на годината. Излишъкът остава и едва ли ще има съществена промяна, която да доведе до повишаване на цените.
- Как споразумението за ядрената програма на Иран ще повлияе на търговията на петрол? Колко време ще бъде необходимо на държавата, за да може да навлезе по-сериозно на световните пазари?
- Споразумението ще облекчи условията, при които Иран търгува с петрол и страната ще извади по-големи количества за продажба в краткосрочен план. Останалите страни от ОПЕК не са склонни да намаляват продажбите си, така че цената на петрола остава под натиск надолу. Но инфраструктурата на Иран е остаряла и за да се достигне до значимо увеличение на добива ще са необходими няколко години на големи инвестиции. В краткосрочен план се очаква Иран да предложи за продажба голям обем петрол, който страната съхранява. Това ще има предимно психологически ефект върху пазара, тъй като спекулациите са за интерес от страна на Китай да придобива петрола, за да изгради стратегически резерв.
- Кои ще бъдат секторите, които ще се възползват най-много от отпадането на санкциите за близкоизточната държава?
- Иран е страна с голямо население, така че компаниите от сектори, свързани с потреблението ще се възползват от навлизането в този пазар.
