Националният статистически институт (НОИ) излезе данни за все по-силната зависимост на осигурителната система от данъците вместо от осигуровките. Според тях броят на пенсионери и осигурени почти се е изравнил, а хората, които внасят пари в НОИ, са намалели драстично, предаде в. "Сега".

На годишна база с над 230 хил. души по-малко са се осигурявали през първото тримесечие на 2013 г., сочат данните на института.

2.5 млн. българи са внесли вноски, докато през миналата година те са били малко под 2.74 млн. души. Това е най-драстичният спад на осигурени от началото на кризата.

Същевременно според Националния статистически институт (НСИ) заетите българи не са намалели и са били 2.8 млн. за първото тримесечие на миналата година и на 2013 г., което означава, че се задълбочава тенденцията все повече хора да работят, без да се осигуряват.

Според експерти причината за това е в ниското доверие в осигурителната система, която гарантира все по-малко права и по-ниски обезщетения заради затегнатите от предишните управляващи условия за получаването им.

Въпреки намалението на пенсионерите с 21 хил. души за година - от 2,228 млн. средно през януари - март 2012 г. до 2,207 за същия период през 2013 г., поради драстичния спад на осигурените все по-малко работещи изхранват все повече пенсионери. За тримесечието на вноските на 100 работещи са разчитали над 88 пенсионери, докато за същия период година по-рано т.нар. коефициент на зависимост е бил 100 към 81.

Единствено между 2000 и 2005 г., когато има тежка пенсионна реформа с плавно, но драстично увеличение на изискуемия стаж и възраст, коефициентът на зависимост е бил по-висок, а в част от периода дори пенсионерите са били повече от осигурените, пише още вестникът.

Специалисти припомнят, че при промени в условията за пенсиониране винаги има наплив от желаещи да си докарат сигурни пенсионни доходи, като се възползват от по-леките изисквания. Подобен ефект се наблюдава през 2011 и 2012 г., когато първо отпадна т.нар. точкова система. Тя позволяваше по-лесно пенсиониране при недостигащ стаж, а след това започна увеличението с по четири месеца на годините за пенсия и труд. Дори и тогава коефициентът на зависимост беше много по-нисък - 100 осигурени през 2011 г. са изработили доходите на по-малко от 80 пенсионери, през цялата 2012 г. - на 80.

Разчетите на осигурителния институт показват, че по-тежките изисквания за пенсиониране започват да дават резултат и НОИ започва да отчита сериозно намаление на новите пенсионери.

Управляващите са подготвили законодателни промени, които ще вкарат в системата допълнително 57 хил. души до края на 2015 г. В парламента вече са предложени промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се стопира увеличението с по 4 месеца на изискуемия стаж и възраст на нивата от 2013 г., пише вестникът.

В момента жените се пенсионират при 34 години и 8 месеца стаж и 60 години и 8 месеца възраст, а мъжете - съответно при 37 години и 8 месеца и 63 години и 8 месеца. Увеличението трябваше да продължи, докато годините станат за жените 37 години стаж и 63 години възраст, за мъжете съответно 40 години и 65 години. Спирането на реформата ще струва на НОИ 185 млн. лв. само за следващите три години, а в дългосрочен план ще трябват допълнително над милиард лева спрямо сегашното законодателство.

Управляващите дават сигнали, че няма да се откажат от намерението си да спрат реформата. При това не се планира в дългосрочен план ново увеличение на възрастта, за което настояват и родните, и европейските експерти. Така те ще оставят тежките реформи на следващите управления.