След 15 години България остава без доктори, тъй като над 300 лекари са напуснали страната миналата година, а в медицинските университети учат малко студенти. Това отчете д-р Тодор Хинов, управител на медицински холдинг “Акта медика” в Севлиево. В петък и събота медици от четири области дискутираха във Велико Търново проблемите в здравеопазването. На форума бяха поканени 14 депутати, но нито един не взе участие в събитието, съобщи в. "Янтра днес".

За две години в страната са завършили 350 лекари, а 150 са заминали основно за Германия и Франция, където работят като помощник-лекари и пак са с по-големи заплати от тези в българските болници. От новозавършилите 40­50 стават представители на фармацевтични фирми. С останалите млади лекари никой не знае какво се случва, отчете още д-р Хинов. Освен в страни от ЕС българските медици отиват на работа и в други държави.

Проучване в трите области ­ ВеликоТърново, Габрово и Шумен, е показало, че 52 % от лекарите специалисти са на възраст между 50-­70 г., а само четвърт от останалите са между 30­-40 г., съобщи в. "Янтра днес".

Вече три години няма специализация на лекарите, макар да са факт три наредби, които още не могат да заработят. Именно липсата на такава квалификация ще засегне най-много редките специалности, които са кът за население от 850 000 души в трите области. За период от над 10 години на тези територии ще останат от 26 на 9 анестезиолози, от 31 на 3 кардиолози, от 71 на 9 педиатри и ще се наложи болници да затварят поради липса на специалисти. Тези, които сега ги има, ще бъдат пенсионери. А нови не се обучават, тъй като трябва да отсъстват от семействата си години, за да практикуват в хабилитираните клиники.

Още по-трагично е положението при медицинските сестри, отчете д-р Хинов. През 1990 г. те са били 82 000, а сега са 31 000. Работещи обаче са 22 000, останалите или са в чужбина, или са се преквалифицирали в други професии.

Нови специалности и дистанционно обучение предлага “Акта медика”. За да се преодолее недостигът на медицински сестри, тъй като се закриват медицински колежи и приемът е спаднал със 120 процента за последните четири години, от холдинг “Акта медика” компенсират на практика с болногледачи и медицински сътрудници. Тъй като 87 на сто от времето на една сестра е в писане в кабинета, то с документацията ще се занимава медицинският сътрудник. Такива кадри вече са обучени от специалността “Социални дейности” и те се справили много добре. Дори на медицинската сестра є оставало време да отиде да направи задължителните имунизации в училищата.

Новата характеристика на болногледача представи на срещата д-р Хинов. Неговите задължения били да изслушва болния, да го успокоява, да съобщава за състоянието на пациента, да бъде връзката с медицинската сестра и лекаря. Отделно в болничното отделение има и хигиенистка, която се грижила само за хигиената. Има хора, които искат да бъдат болногледачи и в севлиевската частна болница се падат по 5 болногледачи на 50 легла. Освен това в детските отделения децата остават с майките, така грижата е още по-голяма.

Направихме проучване сред болните в нашата болница в Севлиево и се оказа, че 66 на сто от пациентите са доволни от този начин на обслужване, подчерта д-р Хинов. Освен това с диференцирането на медицинския труд се повишавало качеството на лечението, а това е целта в медицината.

Пилотен модел по дистанционна специализация е разработил още севлиевският медицински холдинг. По тази система могат да се обучават доктори по всички специалности. Дистанционно се дебатира, решават се казуси, взимат се решения. Така лекарите няма да отсъстват от семействата си и практиките продължително време. Практически те ще се събират само събота и неделя.