През настоящата 2015 г. ще работим до 2-ри май, за да си платим данъците към държавата. Образно казано, това е денят, в който гражданите спират да работят за правителството и започват да работят за себе си. Датата е фигуративна, като показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде моментално изземвано – ние я наричаме Ден на свобода от правителството, а по-света е известна като Tax Freedom Day.

През 2014 г. бюджетът на държавата беше сериозно изпуснат, което означава, че всичко, което държавата изземва от гражданите, съвсем не достига, за да бъдат покрити държавните харчове.  Ако продължим със символичната сметка, то от 2-ри до 12-ти май данъкоплатците ще бъдат наглед „освободени” от работа за държавата, но практически това ще бъдат дни, които рано или късно ще трябва да бъдат отработени в полза на бюджета. Тези 11 дни на своеобразна почивка характеризират бюджетния дефицит за 2015 г.

Методология

Методологията за пресмятането на тази символична дата е сравнително проста – съпоставят се приходите в консолидирания бюджет на държавата (без помощите) спрямо БВП на страната. За целта се използват само официални данни или прогнози на правителството. Взимат се приходите, а не разходите, тъй като именно те показват какво се изземва от гражданите и бизнеса през текущата годината. Помощите не се включват, тъй като те не идват директно от джобовете на българските данъкоплатци – основно това са европейски средства.

През 2015 г. българите ще изработят средно по 226 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания БВП (заложен в Бюджет 2015). Следователно през текущата година са необходими 121 дни, за да се изработят предвидените над 27 млрд. лв. национални приходи в бюджета. Дните за отработване се появяват заради заложения дефицит от близо 2,5 млрд. лв.

Какво означава това за българина?

Нормално, сметките по-горе представляват средни стойности, които носят малко информация за всеки отделен човек. Данъчната тежест в България е различна за отделните хора, като голямата тежест пада върху раменете на работещите българи, които изрядно плащат своите данъци – те плащат подоходни данъци, внасят осигуровки и потребяват повече, тоест пълнят хазната с ДДС и акцизи. За тези българи, които могат да бъдат определени като „средна класа”, денят на свобода от правителството може да дойде дори през лятото. От друга страна, за българите, които не работят или просто работят „на сиво”, денят на свобода от правителството идва много по-рано.

И все пак, всеки български гражданин пълни хазната по един или друг начин. Най-много дни през 2015 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 35 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни 19 дни. За осигуровките ще ни трябват 30 дни – 21 дни за социално осигуряване и 9 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за 12 дни, а тези от корпоративни данъци – за 7 дни. Други 8 дни ще работим, само за да си платим държавните и общински такси.

Има ли повод да празнуваме?

През последните години българският данъкоплатец няма особени поводи да се наслаждава на деня на свобода от правителството. През последните 5-6 години, тоест след настъпването на кризата през 2009 г., нито един данък в страната не е бил намален. Напротив, данъчната тежест се увеличава чрез въвеждане на нови данъци (като данък "лихва"), покачване на акцизи и нарастване на осигурителната тежест (чрез по-високи осигурителни прагове). На фона на тези лоши новини за родния данъкоплатец, държавата натрупа големи дефицити и изгуби инвестиционния си кредитен рейтинг. Само за тази и предходната година (2014-2015 г.) държавата ще натрупа дефицити за близо 5,5 млрд. лв., което означава 25 дни за отработване. Представете си една година, в която всеки ден отпуска на гражданите не е почивка, а работа в полза на държавата - това е измерението на дефицита от тази и предходната година.

Автор: И.П.И